Шефът на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке е най-опасният човек на планетата, много по-опасен отколкото Хосни Мубарак, управлявалият 30 години диктатор на Египет, някога е бил. Диктатурата на Бернанке е монетарна и ще предизвика задаващия се трети финансов колапс на 21-ви век, пише в коментар за Wall Street Journal колумнистът на изданието Пол Б. Фарел.
Този икономически терор скоро ще свърши. Точно както Мубарак беше сляп за икономическите и социални нужди на народа си, Бернанке е сляп за наследството на лесните пари – богатите стават супербогати, средната класа е обречена на стагнация, а бедните са оставени да преживяват с трохи.
Още едно предупреждение, в Египет също имаше сериозен дисбаланс при разпределението на богатството. Бернанке е последният егоманиак от историята на раздуващия се от 30 години дисбаланс на богатството в Америка. Сега най-богатите 1% от американците вече притежават 23% от богатството на Америка, при „едва“ 9% през 1981 г.
Управленската идеология на Бернанке е кулминация на една 30-годишна икономическа война, която обхваща „Рейгъномиката“, служеща на супербогатите, токсичната преданост на бившия шеф на Фед Алън Грийнспан към Уолстрийт, екстремните капиталистически догми на Айн Ранд и опасните спасителни инициативи на двама финансови министри, Хенри Полсън и Тимъти Гайтнър – троянски коне, служещи на Уолстрийт и подкопаващи правителството отвътре.
От 1981 г. тази монетарна диктатура е причинила огромни щети, систематично е саботирала демокрацията, капитализма и американската мечта и в същото време е помагала за възхода на най-опасния нов враг на САЩ – Китай.
Когато Обама преназначи Бернанке преди няколко години, Николас Талеб, авторът на пророческата за много икономисти книга “The Black Swan” (Черният лебед), публикувана през 2007 г., беше шокиран. В книгата си Талеб предупреждава за „tail“ рисковете – екстремни пазарни флуктуации, наречени от него „черни лебеди“, които не могат да бъдат предвидени от конвенционалните вероятностни модели, използвани на Уолстрийт.
„Бернанке дори не съзнава, че не разбира как работят нещата“, казва Талеб. „Неговите икономически методи са толкова неадекватни, че пред тях, заклинанията на знахарите изглеждат емпирично доказани и научно обосновани“.
Нарекохме Бернанке „Капитанът на Титаник“ с предупреждението, че той създава условията за третия финансов колапс на 21 век – по-лош от спукването на dotcom балона през 2000 г. и кредитната криза от 2008 г., взети заедно.
Както управлението на египетския диктатор, режимът на Бернанке върви към своя край. Това обаче няма да е „черен лебед“, защото никой не може да твърди, че не вижда идването на новата катастрофа. В интервю за списание Time Томас Хьониг, президент на Федералния резерв в Канзас Сити, отправя 10 предупреждения за икономическото бъдеще на САЩ.
Инфлацията при суровините скоро ще сложи край на диктатурата на Фед
Накратко, глобалната инфлация на цените на суровините може скоро да сложи край на саморазрушителния американски икономически терор на лесните пари и, което е по-важно, да сложи край на 30-годишната „монетарна диктатура“ на Фед.
Диктатурата на централната банка разрушава демокрацията в САЩ
Пътят към оздравяване на реалната икономика не минава през вливането на ликвидност във финансовата система, което насърчава мегабанките да се впускат във високорискови спекулации. Създаването на здрав икономически фундамент е свързано с насърчаването на спестяванията, които създават инвестиции, които от своя страна създават добре работещи бизнеси, които наемат служители и плащат дивиденти, което води до още спестявания и още инвестиции, казва Хьониг.
Почти нулевите лихвени проценти означават по-богати банки, по-бедни данъкоплатци и финансов колапс
Чрез запазването на лихвените проценти близо до нулата за неограничено дълъг период от време Фед иска от тези, които пестят, да продължават да субсидират тези, които взимат кредити. Какъв е смисълът тогава да се пести и инвестира, пита икономистът.
Лесните пари раздуват нов спекулативен балон, който ще се спука скоро
„Така се получават балони“, предупреждава Хьониг. „Рязкото повишаване на цена на земята и енергията са недвусмислени признаци за това, че наоколо има твърде много пари. Когато влеете такава ликвидност в системата, тя трябва да отиде някъде“. Но докато Фед задържа лихвените проценти близо до нулата, лесните пари няма да бъдат вложени в спестявания. Вместо това „парите започват да преследват активи с по-висока доходност като земя, акции и енергийни суровини. Когато това се случи, цената на активите продължава и продължава да нараства, докато изведнъж балонът се спука и имаме нов финансов колапс.“
Нарцистичната илюзия на Бернанке за мощта на валутната политика
Фед има твърде много власт, казва Хьониг. Валутната политика се приема като решение на все повече и повече икономически проблеми. Тя беше използвана за справяне с всяка нова криза – сривове на фондовия пазар, рецесии, dot-com балона, атаките от 11 септември, войната в Ирак и финансовия колапс от 2008 г. „Хората започнаха да вярват, че просто трябва да разхлабиш лихвените проценти и всичко ще се оправи, а именно това води до тези балони“.
Лесните пари ще предизвикат световна инфлация и нов финансов колапс
„Серията от събития, която доведе до излязлата извън контрол инфлация от 1979 г., започна още през средата на 60-те години. Това е дълъг период“, казва Хьониг. Лесните пари преследват висока възвращаемост по цял свят - в Бразилия и Китай например. Хьониг предупреждава, че „инфлацията се повишава рязко. През последната година глобалните цени на храните са нараснали с 25% и много страни са започнали да трупат запаси от суровини“.
Политиката на Фед служи на богатите и унищожава американската мечта
Като застава зад банкерите на Уолстрийт, със своята монетарна диктатура Бернанке създава предпоставки за класова война в Америка: „Най-бедните 60% от американските домакинства харчат 12% от доходите си само за енергия, в сравнение с едва 3% от 10-те процента най-богати,“ посочва Хьониг. „Инфлацията е толкова нечестна. Това е най-регресивният вид данък, който можете да наложите на хората. С него подкопавате покупателната способност на бедните и тези с фиксирани доходи. Хората, които имат пари и знаят как да пестят, печелят от това“, допълва той.
Фед не научи нищо от кризата през 2008 г.
„Америка не научи нищо от кризата. Правителството продължава да се усмихва на Уолстрийт. Вместо да раздроби финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката, правителството позволи на най-големите банки да станат дори още по-големи и сега те преяждат с лесни пари“, посочва той.
Пазарна икономика? Това е шега, лобисти с много пари управляват Америка
След Savings and Loan кризата през 80-те години в затвора попаднаха 3800 банкери. Този път Уолстрийт ограби почти всички и му се размина. Хьониг пита къде „са наказаните за провала“. „Ние нямаме пазарна икономика. Американският капитализъм е шуробаджанашки капитализъм, който се свежда до това кой познаваш и колко голямо е дарението, което правиш за партията“, допълва той.
Америка трябва да сложи край на лесните пари
На въпрос какво Хьониг би направил като президент на Фед той отговаря – високи лихви по спестяванията, нисък ливъридж, силна валута, както и правилото, въведено след Голямата депресия, известно като Глас-Стийгъл, което забранява на търговските банки да извършват високорискови операции. Той също би опитал да понижи държавния дълг и да стимулира производството, въпреки че признава, че това няма да е лесно, тъй като безболезнен подход към решаването на тези проблеми няма.
преди 13 години Ееее хайде стига с тия обобщения за банките тип соц пропаганда. Не всички банки са виновни и не всички се бяха напълнили с лоши кредити и неизплатими ипотеки. Много го направиха - факт и вината за това е определено на правителството - също факт. Не банките измислиха "иновативните" продукти - измислиха ги Фреди Мак и Фани Мей. Те изкупуваха кредити от банките, пакетираха ги и ги продаваха на инвеститори. Как очакваш банките да не се включат в играта. Когато някой дойде и ти предложи сливи за смет всеки който не участва прилича на ***.Правителството е отговорно и за това, че няма кой да направи свястна оценка на риска. Нормално ли е шепа агенции за кредитен рейтинг да са единствените които правят оценки на риска и да ги постави в положението на господ. Нали Базел II щеше да подобри управлението на риска, защо никой не търси отговорност от правителствата за пълния му провал? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Представете си, ФЕД изведнъж вдига лихвите. Не с идан-два пункта, ами направо на европейските нива. И Хамерика се юрва да пести. Кой ще бъде доволен? Китай? Германия?Третият свят? В един момент янките спират да купуват, необслужваните ипатеки стават все по-необслужвани, а бедните изведнъж забогатяват...ИХААААА!!!- И аз искам ;-) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Моето лично мнение е, че най-голяма вина има правителствената политика."-------------------------И защо така? Аз все пак НЕ приемам, че правителството е ПРИНУДИЛО банките да направят това, което те направиха. Може да е създало условия, може дори и да е насърчило, но чак принудило?! Все пак, чувал съм, че САЩ е свободна страна (освен ако все пак тая статия не е вярна и всъщност там има незабелязана досега диктатура :)) ). Също така, голяма част от капиталите вложени в токсичните ипотеки са чужди. Тях как ли американското правителство ги е принудило да се набутат така лошо?? Не, и те са били подведени от "иновативните" продукти измислени от банките. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Ако съдим по размера на бонусите и заплатите, най-голямата вина е на тези, които са получили най-големи бонуси и заплати."Ако съдим по размера на бонусите - да. Но аз не съдя по тях и не виждам причина да го правя. Моето лично мнение е, че най-голяма вина има правителствената политика.Колкото до въпроса "а сега накъде?" *** отговор няма понеже всеки вижда и си тълкува нещата през своята гледна точка. Всеки си има негови виждания различни от другите които смята за правилни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Модел Ресурси М" - да, ще ми е много интересно да разбера за какво става въпрос. Ако желаете да ми изпратите информация, ето мейла ми: v.zafirov***abv.bg.Благодаря! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Колкото до кризата и САЩ въпросът кой е виновен за мен е безсмислен. По-смисленият въпрос е кой е невинен.----------------Е, да така е - и кредитополучателите и кредитодателите и правителството и системата имат вина. Чия вина обаче е най-голяма - тази на малкия (медийно обработен) човек, който не разбира от финанси или на големите банки, на които уж това им е работата? Ако съдим по размера на бонусите и заплатите, най-голямата вина е на тези, които са получили най-големи бонуси и заплати. А те са в най-големите банки и финансови институции. Не са в правителството.Всъщност обаче, по-важният въпрос е, дали признаваме, че моделът е сгрешен (след като всички имат вина) и още по-важно - а сега накъде? Защото по нищо не личи нещо да се е променило. Банките си продължават както и преди - да действат само в своя полза и без оглед на последиците за останалите. След има-няма едногодишно прекъсване си върнаха и големите бонуси. Нищо не се е променило. Защото бяха спасени и (са) толерирани. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Представям открито проблема, защото има полезно решение за премахване на сегашната особено важна причина за криза. Новостта се представя като "Модел Ресурси М", вместо днешната практика. При интерест - ще представя необходимата Ви информация. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Помните ли Робърт Киосаки.Той описваше метода на забогатяването си точно с тези лесно отпускани заеми.Е, този модел скоро няма да работи не само в САЩ.На мега-банките им е широко около врата, за сега, защото ФЕД ги рефинансира безгранично.В Европа, правителствата отказаха да водят тази политика и се случва обратното, т.е. банките не отпускат кредити.Мисля, че Европа зае правилната политика. Трябва да произведеш за да харчиш, а не като в САЩ. Ти си се увъртял на до уши с кредити и за това получаваш нови за да ги похарчиш за Бог знае какво. И дума не се обелва като как ще плащаш старите, за новите и дума да не става.Финансовата политика на САЩ ми прилича малко на историята на барон Мюнхаузен. Като се хванат за косата и ще се изтеглят от водата, или на потъналият в дългове отпускаш нови, та белким икономиката тръгне !!!САЩ ако не вземат мерки, ще се разрази такава буря, че кризата от 2009 наистина ще ни се види като буря в чаша вода. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Напълно съм съгласен, че правителството на САЩ е оплетено в лобизъм. Това което критикувам в статията е мнението на господин Фарел, че едва ли не Рейгън бил виновен. Тоя Хьониг пък развява някаква комунистическа пропаганда за разбиване на финансовите институции и поставя богатите под общ знаменател на народни изедници. Смешно е. Колкото до кризата и САЩ въпросът кой е виновен за мен е безсмислен. По-смисленият въпрос е кой е невинен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Съгласен съм, че правителството (за тези неща за Фед сега научавам) има своята голяма вина. Но да се хвърля всичко на него и да се отрича ролята на банките е пресилено. Банките с пълна газ са се "възползвали" от създалата се ситуация. Да не говорим пък (както се казва и в статията), какво всъщност значи "ПРАВИТЕЛСТВО"? Американските власти са така оплетени в лобизъм и шуробадженащина, хората така се въртят ту във властта, ту в частната банка, че те стават вече като едно и също нещо и човек вече не знае кой всъщност управлява - правителството или многобройните лобита, от които е плътно обсадено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар