За няколко седмици около коледните празници кризата с държавните дългове в еврозоната остана на заден план. Мрачната действителност отново излезе наяве, когато лихвените проценти по държавните облигации на още повече страни в Европа се повишиха болезнено през януари и точно в момента, когато правителствата от валутния блок трябва да привлекат значителни средства от финансовите пазари, пише в свой анализ за европейската дългова криза The Economist.
Бъркотията в еврозоната води до мрачен извод: спасителната стратегия на Европа, създадена, за да се успокоят финансовите пазари и да се издигне предпазна стена между периферията и центъра й, вече не работи. Безпокойството на инвеститорите става все по-голямо, вместо да намалява, докато кризата се разпространява. План „А“, залагащ на идеята да се отложи преструктурирането на дълга на затруднените страни в еврозоната даде своя принос – чрез него бе спечелено известно време.
Той обаче вече не работи и рисковете да се залага на него стават твърде големи, коментира изданието.
Добрата новина е, че преструктурирането на държавните дългове сега е видимо по-достъпно, отколкото бе миналата година. То несъмнено ще е по-евтино за всички сега, отколкото след няколко години. Оттук следва и необходимостта от прибягването до План „Б“.
Първоначалният отговор на дълговата криза, създаден с цел спасяването на Гърция през май 2010 г., е несъвършен заради противоречията, които съдържа. Европейските политици всъщност създадоха една система за отпускане на заеми на правителствата, чрез която да се предотвратява фалит на държави в краткосрочен план. В същото време те показаха (по настояване на Германия), че в средносрочен план неплатежоспособните страни трябва да преструктурират дълговете си. Несигурни за това кой в крайна сметка ще бъде определен като неплатежоспособен, инвеститорите станаха нервни, в резултат на което лихвените проценти по държавните ценни книжа в еврозоната се покачиха.
Най-безвредният начин за справяне с това противоречие е да бъде преструктуриран още сега дълга на страните, за които е ясно, че са неплатежоспособни. Изчисленията на Economist показват, че еврозоната трябва да започне с Гърция и вероятно да включи Португалия и Ирландия. Испания също има сериозни проблеми, но дори и при мащабно спасяване на банковия сектор би била в състояние да поддържа своя държавен дълг на устойчиво ниво. Италия и Белгия имат големи държавни дългове, но и по-значителни частни спестявания, а и бюджетите на тези страни са по-близо до излишък. Ето защо, има разумна възможност в случай, че се управляват внимателно, държавните фалити в еврозоната да се сведат до трите малки периферни икономики.
Рисковете на отлагането
От Economist посочват, че решението да се стигне до първите държавни фалити на богати страни през последните 50 години няма да бъде лесно. Логиката да се се действа по-скоро обаче е желязна.
Първо, единствената правдоподобна дългосрочна алтернатива на преструктурирането на дълговете, а именно постоянният трансфер на средства от по-богатите към по-бедните страни, изглежда няма да се справи с политическите противоречия. Някои европейски политици подкрепят по-тесен фискален съюз, включително чрез емитирането на общи за еврозоната облигации, но е малко вероятно те да приемат бюджетни трансфери, достатъчно големи, за да се подсигури цялото дългово бреме на периферните икономики от еврозоната.
На второ място опасностите, свързани с преструктурирането на дълга, намаляват, докато разходите от забавянето на този ход се увеличават, според изданието. Преди осем месеца, когато правителствата от еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) обединиха силите си, за да спасят Гърция, решението им да избегнат незабавно преструктуриране бе разумно. Тогава съществуваха основателни опасения, че евентуален фалит би могъл да потопи Гърция в хаос, да ускори дълговата криза и да предизвика банкова паника в Европа.
Европейската икономика обаче е в по-добро състояние в момента. Банките имаха време да натрупат още капитал и да продадат някои рискови държавни облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ). Междувременно Гърция и други периферни страни въведоха планове за строги икономии. Европейските държавници създадоха механизми за бързо отпускане на пари, а юристите обмислят контролиран фалит. Евентуално преструктуриране на държавните дългове може наистина да уплаши финансовите пазари, но ако се управлява правилно, няма да създаде хаоса като при фалита на Lehman Brothers.
В същото време цената за купуване на още време с повече заеми стана болезнено ясна. Бремето върху държавите, които бяха спасени, е огромно. Въпреки най-тежките икономии, които богата страна прави от 1945 година насам, дълговият товар на Гърция ще достигне 165% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2014 г., показват изчисленията. Ирландците ще трябва да работят с години, за да обслужват спасителните заеми, чрез които, по настояване на Европа, собствениците на облигации на фалирали ирландски банки получиха дължимото си. В даден момент обаче ще стане политически невъзможно да се изискват повече икономии, за да връщат пари на чужди инвеститори.
И колкото по-дълго се отлага преструктурирането, толкова по-болезнено ще бъде, както за оставащите държатели на облигации, така и за данъкоплатците в ядрото на еврозоната.
Промяна на курса
Анализът разходи-ползи привежда доводи в подкрепа на контролираното преструктуриране на дълговете сега. Намаляването на дълга би било достатъчно голямо, за да вкара в релси засегнатите икономики. На Гърция може да й се наложи да намали наполовина дълговото си бреме. Ирландският дълг може би ще трябва да бъде съкратен с до една трета, част от която ще дойде от отписване на банков, а не държавен дълг.
Всички кредитори, включително правителствата и ЕЦБ, ще трябва да дадат своя принос. Ще са нужни и нови спасителни средства: за да се финансират бюджетните дефицити на страните, които са застрашени от фалит, да се рекапиталират местните банки в тези страни; и ако се наложи да се рекапитализат силно засегнати банки в основните европейски икономики. ЕЦБ трябва да бъде в готовност да защити Белгия, Италия и Испания, ако е необходимо.
Ако европейските лидери се придържат към план „А:, дълговата криза ще продължи да се задълбочава. Ако се заемат с преструктуриране, което в край сметка е неизбежно, те имат шанс в тази трудна ситуация да успеят да преодолеят кризата. План „Б“ ще изисква техническа експертиза и политически кураж. Благодарение на компетентността си в областта на нововъзникващите пазари МВФ притежава първото. От европейските политици зависи да намерят второто.
00:35 | 14.09.22 г.