Ако САЩ не подредят финансите си, „ще трябва да се оправяме със ситуация, подобна на тази в Европа и вероятно дори още по-лоша“, казва републиканецът Пол Райън, председател на бюджетната комисия към щатския Конгрес. До този момент това е най-недвусмисленото предупреждение, пише Financial Times.
Последствията от бездействието около проблема с нарастващото дългово бреме на страната ще бъдат тежки, казва той. „Ще имаме бунтове по улиците, ще имаме фалити, ще имаме всичките тези грозни проблеми“, допълва Райън, правейки алюзия с „младежите в Париж, които палят коли с коктейли Молотов, защото пенсионната възраст във Франция ще бъде повишена от 60 на 62 години“.
Към днешна дата САЩ заема около 40 цента за всеки долар, който харчи. Съкращаването на бюджетния дефицит е отдавна деклариран от Райън приоритет – изгряваща звезда на републиканската партия. През последните месеци обаче призивите за подобни действия станаха все по-многобройни и предизвикаха дебат за фискалната и бюджетна политика на САЩ, който според много анализатори ще е най-оспорваният от десетилетия.
Рисковете са големи. Ако правителството реши да съкрати бюджетните разходи твърде бързо и твърде решително, това може да застраши икономическото възстановяване. Но ако политическите кръгове не постигнат някакво споразумение за възстановяване на щатските дефицити до контролируеми нива, заплахата потенциално е дори още по-голяма – дългова криза в най-голямата икономика на планетата.
„Това е лош период за икономиката, така че не мисля, че бихте искали сериозно понижаване на дефицита. Въпреки това играем опасна игра и в даден момент ще започнем да плащаме цена за фискалната си безотговорност“, казва Етан Харис от Bank of America Merrill Lynch.
Опасенията се крият в това, че ако не бъдат взети мерки, инвеститорите може да накажат САЩ за фискалната разточителност. Това ще повиши цената на кредитирането за бизнеса и потребителите, ще принуди администрацията да предприеме крайни мерки за съкращаване на разходите и ще предизвика социално недоволство. Не само че първокласният кредитен рейтинг на САЩ „ААА“ ще бъде застрашен, но според някои анализатори подобно развитие ще има последствия за американската външна политика и отбранителна способност.
Майк Мулен, председател на обединените щабове на американската армия предупреди, че ескалиращите дългови нива могат да ограничат способността на САЩ да финансира отбраната си, което по думите му е „най-сериозната заплаха за националната сигурност“.
Досега капиталовите пазари не са реагирали на мрачната дългосрочна прогноза за дълговите нива на САЩ. Тази седмица доходността по 10-годишните щатски облигации остана значително под 3,4%, близо до исторически ниски нива.
„Нещата все още не са спешни, но в даден момент ще станат спешни“, казва Филип Суагел, главен икономически съветник на администрацията на Джордж Буш - младши. „Определено пазарите не смятат, че сме Аржентина, но все пак трябва да им изпратим някакъв сигнал, да ги уверим, че ще се справим с тези проблеми“.
Междувременно наближаването на пролетта ще принуди републиканците и демократите да се опитат да постигнат споразумение за фискалната политика. Според щатското финансово министерство някъде между 31 март и 16 май щатският дълг ще достигне определения от Конгреса таван от близо 14,3 трлн. долара. Ако Белият дом не успее да постигне споразумение за повишаване на този праг, правителството ще трябва да спре да функционира и да плаща международните си задължения, потенциално предизвиквайки дълговата криза, перспективата за която изглежда толкова далечна.
Според доклад на фискалната комисия към американския Конгрес, публикуван миналия месец, през 2025 г. приходите от данъци ще са достатъчни единствено за покриване на лихвите по щатския дълг, които се очаква да нараснат от сегашните 200 млрд. долара до над 1 трлн. долара, както и за изплащането на социалните помощи и пенсии. Всяка друга дейност на американското правителство ще се финансира чрез нови кредити, се казва в доклада.
Според доклада до 2035 г. увеличаващият се дълг може да понижи брутния вътрешен продукт (БВП) на САЩ на глава от населението с 15%. Това би означавало рязък спад на жизнения стандарт в страната.