Ако изминалите 365 дни означават нещо, 2011 г. може да се окаже година на силно покачване на американския долар, пише Скот Бойд, валутен анализатор на базираната в Торонто OANDA, в коментар за CNNMoney.
През 2010 г. отношенията между долара и еврото се люшкаха между любовта и омразата. Зелените пари спечелиха над 8% спрямо еврото от миналия януари, но на практика годината беше изключително волатилна и за двете валути. През юни, когато почти сигурният фалит на Гърция изненада пазарите, еврото се срина до 4-годишно дъно спрямо долара.
През изминалата година световната икономика започна да изплува от кризата, но напрежението в Европа остава и това може да се окаже огромен плюс за американския долар.
Никой не иска да се забърква с еврото сега поради опасения от нови слухове за държавни фалити в еврозоната, които със сигурност биха повлекли изпадналата в беда единна европейска валута дори още по-надолу.
Говорете каквото искате за сегашното състояние на американската икономика, но когато инвеститорите търсят убежище от икономическа буря, именно американският долар предлага най-добрата утеха, пише Бойд.
В крайна сметка, инвеститорите търсят най-високото възможно ниво на сигурност и това важи, както за централните банки, така и за частните инвеститори. Само Китай и Русия държат деноминирани в долари активи за почти 2 трилиона долара.
Като оставим настрана рисковете в Европа, налице са серия от местни фактори, които вероятно ще имат ефект върху стойността на долара през следващите 12 месеца.
Такъв фактор са лихвените проценти на Федералния резерв (Фед). Анализаторите са почти единодушни, че сегашните нива на основния лихвен процент в САЩ от 0% - 0,25% - целящи да подкрепят потреблението, като направят заемите по-достъпни - ще останат непроменени през годината.
Според прогнозите на повечето икономисти Фед няма да повиши лихвите до 2012 г.
В допълнение към политиката си за ниски лихвени проценти, Фед стартира нов кръг от програмата за вливане на ликвидност, известен като "QE2". QE2 предвижда Фед да закупи дългосрочни щатски облигации за 600 млрд. долара и така да повиши притока на кеш към икономиката.
Ако комбинацията от ниски лихвени проценти и увеличена ликвидност успее да насърчи кредитирането, а това от своя страна да накара потребителите да харчат повече, несъмнено доларът ще отбележи ръст.
Дали потребителите са склонни да вземат допълнителни кредити, след като толкова много от тях получиха горчив урок в личните си финанси през последната рецесия, остава да разберем.
Последното парченце от пъзела около американския долар е прогнозата за безработицата. Безработицата през ноември се повиши до стряскащите 9,8%. Този резултат всъщност е малко по-добър от прогнозирания „най-лош“ сценарий на Фед, но въпреки това остава основната пречка пред възстановяването.
В обикновени времена перспективата пред долара, базирана единствено на данните за растежа и безработицата, би предположила допълнителна девалвация на зелената валута.
Въпреки това сега времената не са обикновени и колкото и лоши да са краткосрочните прогнози за американската икономика, европейската и британската икономикa са изправени пред дори още по-сериозни предизвикателства. Япония, която е на ръба на дефлацията, също се бори със сериозно икономическо забавяне.
Във времена на подобна икономическа несигурност, лесно може да прогнозираме, че доларът отново ще се превърне във валута за убежище, коментира Бойд.