Както пилето все се изплъзва на Койота в анимационните серийки на Warner Bros, така и американската мечта се разминава на все повече американци през 2010 г.
През 2010 г. дългосрочни проблеми пред американската икономика остават неадекватните инвестиции в инфраструктура, бързо нарастващите разходи за пенсионно и здравно осигуряване, застаряването на населението, значителният търговски и бюджетен дефицит, както и стагнацията на доходите на бедните домакинства, се казва в последното издание на CIA Factbook.
През годината, в допълнение към финансовите пакети за спасяване на банките и стимулирането на икономиката, приети през 2008 г. и 2009 г., щатският Конгрес одобри реформа на здравната система на стойност 940 млрд. долара и законопроект за 858 млрд. долара, запазващ данъчните облекчения от ерата на Буш до края на 2012 г.
Федералният резерв (Фед) от своя страна за втори път през последните две години приложи нетрадиционни мерки за вливане на ликвидност във финансовата система.
В тази светлина прогнозата на бюджетната комисия към американския Конгрес от март, цитирана от Newsweek, че публичният дълг на САЩ може да достигне 716% от БВП до 2080 г. не звучи толкова невероятно.
Растежът на икономиката все още е незадоволителен (2,4% - 2,5% за 2010 г. според последната прогноза на Фед от ноември) и въпреки че масивното вливане на ликвидност от страна на американската централна банка предотврати колапса на финансовите пазари, то по никакъв начин не помогна за намаляването на задлъжнялостта на домакинствата или за чувствително раздвижване на икономиката.
Според данни, публикувани в Bloomberg, кризата е коствала на американските домакинства 13 трилиона долара. В същото време достъпът на повечето американци до кредити или е напълно отрязан, или е сериозно ограничен от същите банки, които бяха спасени с щедро финансираните с пари на данъкоплатците финансови пакети.
Финансовото задушаване на милиони американци (не само почти 10-те процента безработни), които вече не се считат за платежоспособни, прогресивно отслабва потреблението и засилва песимизма сред все по-широки слоеве от населението.
Това допълнително усложнява нелеката задача на американския президент Барак Обама, който на изборите през 2012 г. ще се опита да остане в Белия дом за втори мандат.
„Икономическите и политически анализатори приемат иконометрията за определящ фактор при изхода от всяка президентска кампания“, каза Джим Лофтъс*, политически съветник на американския президент Барак Обама в интервю за Investor.bg.
„За мен най-показателният пример е да разгледаме един единствен фактор – растежът на икономиката през третото тримесечие в годината на президентските избори. Ясно се вижда, че ако растежът тогава е под 2%, действащият президент вероятно ще изгуби изборите“, каза Лофтъс.
„Мисля, че едно нещо е пределно ясно за Обама, откакто е в Белия дом – ако американската икономика не започне да расте, той няма да бъде преизбран. Мисля, че той направи точно това което трябваше, що се отнася до макроикономическата политика и сега ни остава да разберем дали ще имаме резултати навреме за (изборите през) 2012 г. Моята прогноза е, че това ще се случи и той ще бъде преизбран. Въпреки това ще следя растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) много отблизо. Това ще прави и екипът на Обама и кандидатите на републиканците, които ще се опитат да спечелят изборите“, допълни той.
Според Лофтъс има и още един фактор, който е определящ за изборните резултати - безработицата. В исторически план, ако безработицата към датата на изборите е над 8%, действащият президент не успява да се задържи за втори мандат в Белия дом.
„Аз искам Обама да спечели изборите и вярвам, че той ще ги спечели. Най-голямото предизвикателство пред него, както казах през февруари 2009 г. на срещата на International Public Relations Association, е и ще остане икономиката“, допълни той.
Малко ретроспекция
Глобалната икономическа криза, ипотечната криза, фалитите на банки, падащите цени на недвижимите имоти, както и намаленото кредитиране тласнаха САЩ в рецесия през втората половина на 2008 г. БВП на страната се понижаваше до третото тримесечие на 2009 г. - най-дълбокият и продължителен спад от дните на Голямата депресия.
За да помогне за стабилизиране на финансовите пазари, през октомври 2008 г. Конгресът гласува Програма за изкупуване на проблемни активи Troubled Asset Relief Program (TARP) за 700 млрд. долара. Правителството използва някои от тези средства, за да изкупи активи на изпитващи затруднения американски банки и корпорации.
През януари 2009 г. американският Конгрес прие и предложения от Обама пакет за фискално стимулиране на икономиката на стойност 787 млрд. долара - средства, които трябва да бъдат използвани през следващите 10 години за създаване на нови работни места и за подпомагане на икономическото възстановяване.
В края на 2010 г. приблизително две трети от тези фондове вече са усвоени.
През март 2010 г. Обама подписа закон за реформа на здравната система на стойност 940 млрд. долара, който ще предостави медицинско обслужване на още 32 млн. американци.
През юли 2010 г. президентът подписа и закон за реформа на Уолстрийт, имаща за цел да осигури финансова стабилност чрез защита на потребителите от финансови злоупотреби и прекратяването на практиката на спасяване на финансови институции с пари на данъкоплатци. Законът цели и по-голяма прозрачност на финансовата система.
В началото на ноември незадоволителният икономически ръст, устойчиво високата безработица и нарастващите страхове на инвеститорите около дълговата криза в Европа принудиха Фед да приложи вливане на ликвидност за 600 млрд. долара чрез изкупуване на дългосрочни щатски облигации – мярка, предизвикала негодуванието на редица правителства – от Берлин до Пекин.
Според прогноза на списание Forbes от февруари през 2010 г. американското правителство ще продаде толкова нов дълг, колкото всички останали правителства по света взети заедно.
През декември Конгресът одобри законопроект за 858 млрд. долара за запазване на данъчните облекчения, приети от администрацията на Джордж Буш-младши до края на 2012 г.
Сделката, която Белият дом договори с републиканската партия, поела контрол над Конгреса след междинните избори миналия месец, включва и удължаване на помощите за трайно безработните американци. Това получава Обама в замяна на исканото от републиканците удължаване на данъчните облекчения.
Законопроектът се очаква да стимулира растежа на американската икономика, въпреки че ще окаже допълнителна тежест върху федералния дълг, възлизащ на 14 трлн. долара. Бюджетният дефицит на САЩ за 2010 г. се очаква да достигне 1,6 трлн. долара.
След гласуването на законопроекта JPMorgan Chase & Co. повиши прогнозата си за растеж на щатската икономика през 2011 г. с половин процентен пункт до 3,1%, докато според Deutsche Bank, сделката ще ускори инфлационно претегления растеж с 0,7 процентни пункта до 4% през четвъртото тримесечие на 2011 г.
През ноември Фед обяви, че очаква нивото на безработицата да остане около 9,5% - 9,7% през тази година. Безработицата през октомври беше 9,6%. Фед прогнозира също, че безработицата ще се понижи до 8,9% - 9,1% през 2011 г., което обаче остава доста над предишната прогноза от 8,3% - 8,7%.
Според оценката на Фед безработицата ще падне до 6,9% - 7,4% през 2013 г. За сравнение, безработицата през 2007 г. - последната година преди началото на финансовата криза - беше едва 4,6%.
Също през ноември Фед понижи и прогнозата си за растеж през 2011 г. до 3% - 3,6%. Първоначално очакванията бяха за ръст от между 3,5% и 4,2%.
Според прогноза на бюджетната комисия към американския Конгрес от март, цитирана от Newsweek, Китай ще задмине САЩ по БВП до 2027 г., докато на Индия за това ще са и необходими 40 г. - до 2050 г.
* Джим Лофтъс е работил като политически консултант за всички кандидат-президентски кампании на демократическата партия в САЩ от 1988 г. (Клинтън, Гор '92, '96; Гор, Либерман 2000; Кери, Едуардс 2004; Обама, Байдън 2008). Работил е за администрацията на президента Бил Клинтън и към момента е нещатен съветник на администрацията на Барак Обама.
Лофтъс е бил също политически консултант и съветник на правителства и политически партии в Азия, Южна Америка и Европа.
През 2008 г. е организирал посещението на Барак Обама в Палестинските територии и Израел.
18:07 | 11.09.22 г.