Горката Германия. Федералният канцлер Ангела Меркел отива на двудневната среща на върха на лидерите от Европейския Съюз (ЕС) в Брюксел с ясното съзнание, че каквото и да се случи, Германия ще изгуби. Тя също така знае, че лесен изход от сложната дилема между добрата политика и компромиса с лоши икономически решения няма, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Company LLC, в коментар за Financial Times.
Трудно извоюваните икономически придобивки на Германия, плод на дълги години фискална дисциплина и преструктуриране, сега са застрашени от кризата в страните от периферията на еврозоната, които доскоро следваха съвсем различна фискална политика. За да подсилим иронията, тези закъсали страни (всъщност еврозоната като цяло) сега искат от Германия да финансира спасителна операция след спасителна операция.
Досега Германия напълно съдействаше. Страната беше най-големият донор на средства за спасителните пакети за Гърция и Ирландия. Берлин също така подкрепи решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации на страните от периферията на еврозоната и предоставянето на неограничена ликвидност на изпадналите в затруднение европейски банки. По този начин Германия искаше да понижи натиска над еврозоната като цяло и да спечели време за по-слабите икономики от еврозоната (и европейските банки) да опитат да подредят финансите си.
Разбира се, подкрепата на Германия не беше безусловна. Берлин настоя за сериозни корекции в политиките на недисциплинираните страни от периферията на еврозоната. Германия поиска и създаването на механизъм за управление на проблемни държавни дългове, който да бъде приложен от 2013 г. и да гарантира, че тежестта от евентуални спасителни операции няма да пада само върху данъкоплатците, но също така ще се поема и от кредиторите и акционерите. Междувременно страната не се поддаде на многобройните призиви да стимулира вътрешното си потребление и по този начин да се превърне в локомотив на растежа за еврозоната като цяло.
Проблемът е, че подобен подход – фокусиран върху идеята за справяне с проблемите на ликвидността сега и оставяйки проблема с платежоспособността за по-късно – не работи. В сряда рейтинговата агенция Moody’s заплаши да понижи допълнително кредитния рейтинг на Испания поради очаквани затруднения около финансирането на страната през 2011 г., както и проблеми с испанските банки. Като цяло вместо да бъдат обнадеждени от осигурената ликвидност за страните от периферията, кредиторите използваха спасителните фондове, за да се оттеглят от позициите си на тези пазари. Междувременно новите инвестиции в тези икономики остават ограничени поради опасенията, свързани с високата задлъжнялост и ниската конкурентоспособност.
По-малко инвестиции в страните от периферията на еврозоната означават по-малко работни места и по-дълбока рецесия, което прави прилагането на мерки за ограничаване на бюджетните разходи още по-трудно. Подобни мерки вече предизвикаха социално недоволство, включително масовите безредици в Атина от сряда.
Натискът върху Германия да направи нещо повече се увеличава. През последната седмица европейски политици поискаха от Берлин да подкрепи още по-амбициозни спасителни инициативи, между които предложение за издаването на единни европейски облигации и удвояването на сега съществуващия спасителен фонд за периферните страни. При това, диспутът между Германия и ЕЦБ става все по-остър, тъй като банката иска да ограничи натиска върху собствения си баланс.
Усещайки рискът, че балансът на Германия (и този на ЕЦБ) вероятно ще продължат да бъдат замърсявани с чужди проблеми, пазарите показаха първите признаци на притеснение около фискалното здраве на Федералната република. В допълнение към известното напрежение при неотдавнашния ДЦК аукцион, доходността по германските облигации последва тази на американските и се повиши рязко, въпреки че фискалните политики на двете страни коренно се различават.
Всичко това илюстрира дилемата пред Германия, която се чувства политически задължена да подкрепи ликвиден подход към решаването на проблемите с платежоспособността на страните от периферията на еврозоната, но в същото време знае, че икономическото уравнение в ситуацията е грешно и последствията в крайна сметка ще са в неин ущърб.
Ликвиден подход, който отлага деня на плащането на сметките, може да е добро решение за регионалната политика, но е лошо решение за икономиката. Подобно решение не възстановява устойчивия растеж на периферията и крие опасността дълговата криза да се пренесе в сърцето на еврозоната – независимо дали това ще стане, като задълженията на периферните страни се поемат от германските данъкоплатци или ЕЦБ продължи да изкупува периферни облигации.
Това не е първият път, когато Германия е изправена пред подобна дилема. След падането на Берлинската стена Западна Германия прецени, че добрата политика е по-важна от лошите икономически решения и се съгласи да се обедини с икономически доста по-слабата Източна Германия при обменен курс една западногерманска марка за една източногерманска марка. Бяха необходими години, за да се плати цената за това решение.
Ситуацията този път предполага, че трябва да се обърне по-голямо внимание на добрите икономически решения. Вместо просто да удвоява ликвидността, Германия може да наложи по-холистичен подход, фокусиран върху решаване на проблемите с задлъжнялостта и конкурентоспособността, посочва Ел-Ериан.
01:35 | 11.09.22 г.