Какво уби "келтския тигър"?

Автор: Александър Томов, Dnes.bg

Еврозоната изпадна в нокдаун след гръцката криза, но се оказа, че може да стане и по-лошо. Да се стигне до нокаут. И то от мястото, което доскоро беше пример за икономическо развитие, отчасти дължащо се на членството в ЕС.

За изключително кратък период от средата до края на 90-те Ирландия стана не просто модел за подражание. Страната преживя такъв впечатляващ бум, сравним само с този на източноазиатските „тигри“ Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван, регистриран малко по-рано. И успя да го поддържа повече от десетилетие, заради което с гордост наричаше себе си „Келтският тигър“.

Сега обаче на Дъблин се гледа като на реална заплаха не просто за силата на единната европейска валута, а за нейното съществуване въобще. Как се стигна до този обрат, също толкова изумителен, колкото възхода от 90-те?

Назад към историята – от извоюването на независимостта си от Великобритания през 1922 година, та чак до края на XX век Ирландия е Гаврошът на обединена Европа. Често наричат страната „беднякът сред богатите”. И има защо. Ирландия така и не съумява да хване крачката на европейските си партньори след Втората световна война.

Проверката на времето показва, че крайната политика на протекционизъм, водена от редица правителства през тези години, оказва пагубно влияние върху икономиката на страната. Износът (най-вече на селскостопанска продукция) пък е почти изцяло насочен към Великобритания, което допълнително стеснява възможностите за растеж. Идват и двете световни петролни кризи и Ирландия е на дъното.

Логично започва масово изтичане на мозъци и работна ръка, като през 60-те години населението достига абсолютния минимум от 2,8 млн. души. Максимумът пък е достигнат по отношение на безработицата, която е най-високата в Европа – 20%, а бюджетният дефицит е до небесата.

В тази ужасяваща ситуация обаче държавата прави няколко неща, които в крайна сметка правят „тигърския” скок възможен. Още през 70-те Държавната агенция за индустриално развитие започва масово „примамване” на чужди инвеститори в страната в ключови сектори като фармацията, разработване на софтуер и електроника. Ниски разходи и нулев корпоративен данък докарват на острова мощни американски IT компании.

Освен това Ирландия влага значителни средства в образованието, особено гимназиалното и висшето. Разнообразието от технически университети например е поразяващо. Резултатът е висококвалифицирана (и евтина) работна ръка от местни IT специалисти, инженери и т.н., която е добре дошла за hi-tech инвеститорите.

Не случайно доскоро 85 на сто от стоките за износ, произведени в Ирландия, са следствие на директна чуждестранна инвестиция.

Присъединяването към ЕС (1973 г.) също помага значително, защото за инвеститорите Ирландия става трамплин за един огромен общ пазар. Освен това в страната се наливат свежи (и много) пари от еврофондове, които се усвояват достатъчно правилно, за да се стигне до икономическия бум.

За катализатор на пълната промяна се счита изготвянето на стратегия за изкарване на Ирландия от икономическото блато през октомври 1986 година. Автор е Националният икономически и социален съвет (НИСС) – независима организация, включваща профсъюзи, работодатели, фермерски организации, правителствени представители и независими експерти.

От НИСС са категорични, че са нужни значителни жертви от всички, за да се продължи напред и нагоре. Постепенно се стига до редица компромиси между власт и профсъюзи. Например да се намаляват данъците (над 60% от доходите), но да се наложат рестрикции върху възнагражденията. Затягането на коланите включва и значително съкращаване на държавните разходи.

Правителството на Чарлз Хохи, което поема властта през 1987 г., следва препоръките на НИСС и ги прилага в тригодишна Програма за национално възстановяване, която е последвана от редица сходни стратегически документи за развитие.

И започва историята на успеха. През същата 1987 г. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 69% от средното за ЕС. През 2003 достига 136%.

От близо 20% безработицата пада почти до нулата в началото на XXI век. Държавният дълг се свива от 112 на сто от БВП до 33 на сто.

Средният годишен растеж на БВП през 90-те е изумителните 7 процента. На пазара стъпват гиганти като Microsoft, Google, Apple, IBM, Dell, HP и много други.

Икономическият възход превръща Ирландия в рай за имигрантите и особено след разширяването на ЕС през 2004 г. островът е най-желаната дестинация за десетки хиляди поляци, румънци, латвийци, българи.

В резултат на имиграцията 48% от всички нови работни места се заемат от чужденци. Ирландците не се оплакват, защото работа (и пари) има за всички.

Ревът на тигъра обаче скоро се превръща в уплашено мяукане.

Според редица експерти ирландското „чудо” е нищо повече от скоростно наваксване на пропуснатото в периода от края на Втората световна война до 90-те години. Възползване от възможности и обстоятелства, които са за еднократна употреба (примерно еврофондовете).

А конкуренцията вече е много по-голяма – държави като Индия, Индонезия, Бразилия, които са готови с икономически и човешки ресурс да отнемат магическата пръчка на ирландците.

Като страна силно зависима от инвестиции отвън, логично Ирландия се оказа силно потърпевша при настъпването на глобалната рецесия преди две години. Заложили на строителния бизнес, подкрепен с нисколихвени кредити, ирландците поеха ипотечен удар, сходен с този в САЩ, и оттогава не могат да се възстановят.

Банките са пред колапс заради 110 милиарда евро лоши кредити (в това число и ипотечни). В същото време цените на имотите паднаха с 50-60%, а безработицата се вдигна до нивата отпреди 20 години.

Плановете на правителството за укротяване на бюджетния дефицит от над 12% от БВП са свързани с качване на данъци и съкращаване на държавни разходи на обща стойност 6 милиарда евро, и то само за година.

Инвеститорите обаче се опасяват, че този план не е особено ефективен (ниска събираемост на данъци и намаляване на възможността за растеж) и в резултат лихвата по ирландските 10-годишни облигации прехвърли прага от 9 процента за първи път от създаването на Еврозоната. Брюксел се намеси с гаранции, че ще помогне, ако Ирландия поиска помощта на ЕС.

В този драматичен момент обаче Дъблин прави всичко възможно да запази независимостта на своята икономика, постигната с толкова усилия през годините. Затова и няма желание някой друг (ЕС, МВФ) да поеме руля. Но Европа не може, а и не иска да чака повторение на гръцката криза, която постави еврото на жестоко изпитание.

Сега от Еврозоната са убедени, че само навременна намеса може да спре ирландската „зараза” от проникване в и без това крепящи се на косъм евроикономики като португалската и испанската. Защото това вече ще довърши единната европейска валута.