Евентуалното въвеждане на златен стандарт единствено ще направи бизнес цикъла по-екстремен, казва икономистът Нуриел Рубини, цитиран от CNBC.
Нещо повече, златният стандарт допълнително ще затрудни централните банки, когато им се налага да се справят с инфлация или дефлация, казва Рубини, който е председател на Roubini Global Economics. „В същото време подобна политика по никакъв начин няма да помогне за справянето с безработицата“.
„Фиксираният обменен режим, дори ако не е златен стандарт, такъв свят просто няма да функционира. Защото в подобен свят валутната политика по дефиниция вместо да е контрациклична става проциклична“, казва Рубини. „Представете си, че имате фиксиран валутен режим, това само ще утежни бизнес цикъла“, допълва той.
Рубини предлага да разгледаме две страни – една, чиято икономика нараства много бързо, и друга, която има много бавен икономически ръст.
Икономиката, която нараства много бързо, ще има склонност да прегрява – феномен, характеризиран с ускорен растеж, инфлация и потенциал за поява на балони от активи. В икономиката, която нараства по-бавно, ще се наблюдава тенденция към дефлационен натиск и рецесия. Така че, вместо да има централна банка с капацитет успешно да балансира тези тенденции, при фиксиран обменен режим икономиката ще продължи да подсилва съществуващите негативни тенденции в бизнес цикъла, обяснява Рубини.
Въпреки че Рубини е известен като икономист, който оспорва конвенционалните възгледи, неговото виждане за златния стандарт съвпада с мнението на болшинството икономисти. „Това е точно обратното на всички оптимални идеи за валутната политика“, казва Рубини.
Сред защитниците на златния стандарт от дълги години се нареждат много австрийски икономисти и всички, които са притеснени от манипулация на паричното предлагане от централните банки. По-рано тази седмица президентът на Световната банка Робърт Зелик направи изказване, което беше възприето като призив за връщане към златния стандарт и дори много от заклетите привърженици на тази политика се показаха скептични към позицията му. Днес обаче той поясни, че не е бил разбран правилно.
„За да бъдем честни към него (Зелик), той говореше за широк кръг от проблеми на глобалната икономика, така че това не беше предложение, фокусирано върху идеята да се върнем към някакъв модифициран златен стандарт“, посочва Рубини.
Идеята за златен стандарт, по думите на икономиста, е ужасяваща. „Има много фундаментални проблеми с всеки възможен вариант на златния стандарт“, казва той.
Обобщение на позицията на Рубини вероятно би започнало с това, че по принцип режим на фиксиран обменен курс или златен стандарт ограничава гъвкавостта и обхвата на действията, които централните банки могат да предприемат, за да подпомогнат икономиката на страните си. При фиксиран обменен режим централните банки имат по-малка способност да максимизират заетостта, да стимулират растежа и да успокояват цените. Както Рубини изрично подчертава, фиксираният обменен режим пречи на способността на централните банки да предоставят спешна помощ за икономиката, когато това е необходимо.
Според икономиста съществуват и други ключови проблеми с приложимостта на идеята за глобален златен стандарт. Една от основните пречки е в наличните нива на златните резерви на централните банки.
„Ако имате златен стандарт или модифициран златен стандарт, какво правите в случай на банкова паника, при която клиентите започнат да теглят парите си – ако нямате достатъчно злато, с което напълно да подкрепите валутата си?“, пита Рубини и обяснява, че повечето централни банки в днешните икономики имат много по-големи финансови задължения, отколкото златни резерви. Всъщност, според Рубини, при повечето централни банки това съотношение е 40 или 50 към 1.
Разбира се, много от тези, които подкрепят златния стандарт биха казали, че ограничаването на способността на централните банки да увеличават своя ливъридж ще е позитивна страна от приемането на златен стандарт.
Освен проблемът за недостатъчните златни резерви на централните банки съществуват и исторически проблеми, които са затруднявали икономиките, използвали златен стандарт. Един от най-неприятните от тези проблеми е влиянието на златния стандарт върху традиционните бизнес цикли.
Ако погледнем историята, казва Рубини, когато са използвани златни стандарти, икономиките непрестанно са били заплашени от циклични спазми. „Когато имате традиционен златен стандарт, цикли на резки спадове и подеми на икономическата активност са били съвсем в реда на нещата. Едва след като загърбихме златния стандарт, централните банки успяха да да изгладят бизнес цикъла и да го направят по-малко волатилен. Точно това и направихме по време на финансовата криза“, казва Рубини.
Позицията на Рубини пряко противоречи на австрийската теория за бизнес циклите, според която циклите на подем и спад са причинени от това, че златният стандарт е бил изоставен.