Валутна война, протекционизъм, дисбаланси - какво да очакваме от срещата на Г-20?

Напрежението около валутните курсове, глобалните икономически дисбаланси и агресивното вливане на ликвидност, инициирано от САЩ, създават неособено приятелски климат преди срещата на страните от Г-20 на 11 и 12 ноември в Сеул, пише Reuters.

Ще бъде ли успешна срещата в Сеул? Вероятност: значителна

Напрежението, породено от проблемите около валутите курсове и търговската политика, е реално. Въпреки това, до този момент глобалните лидери са постигнали две важни споразумения, които ще представят като доказателство, че работят за един по-сигурен свят и за намаляване на риска от повторение на финансовата криза от 2008 г.

На първо място, регулаторите се съгласиха на цялостен пакет от мерки за по-строги изисквания за капиталова адекватност на банките така, че финансовите институции да могат да понасят по-тежки удари, без да е необходимо данъкоплатците да плащат за спасяването им.

Г-20 се очаква да одобри и пакет от опции за гарантиране, че евентуален фалит на някоя глобална банка не би поставил цялата финансова система на колене.

Миналата седмица финансовите министри на Г-20 се договориха и за промяна в структурата на МВФ. Сделката, ратифицирана от борда на директорите на МВФ в петък, ще предостави повече гласове на бързо развиващите се страни като Китай, с което фондът ще стане по-представителен. Шефът на МВФ Доминик Строс-Кан определи промяната като историческа.

Възможно ли е валутните спорове да помрачат срещата? Вероятност: намаляваща

Ако в Сеул лидерите на Г-20 опитат да изтъкнат различията си по въпросите за валутните курсове и валутната политика, това ще е най-лесното.

Вашингтон обвинява Пекин за това, че задържа курса на юана на нива, смятани за нечестно ниски и по този начин спъва представянето на американските компании на международните пазари и унищожава американски работни места.

Китай, както и други развиващи се пазари, се противопоставят на плановете на Федералния резерв да печата пари, за да придобие американски правителствени облигации и така да подкрепи растежа.

Развиващите се страни се опасяват, че подобна стъпка ще повиши курса на валутите им до неконкурентни нива спрямо долара, чиято стойност ще продължи да пада. Германският финансов министър Волфганг Шойбле споделя тези страхове. Миналата седмица той окачестви американската политика като „безсмислена“.

Една от основните цели на срещата обаче, е възстановяването на доверието в пазарите и за целта ще е необходимо да се демонстрира разбирателство.

Не случайно американският финансов министър Тимъти Гайтнър се отказа от противоречивото си предложение за приемане на таван за излишъците и дефицитите по текущата сметка. Въпросът за дисбалансите вероятно ще продължи да доминира дебата в Сеул, но също така е вероятно световните лидери да отложат решаването на проблема.

Ще нарасне ли рискът от протекционизъм, ако Г-20 не успеят да постигнат съгласие по основните въпроси? Вероятност: възможно в определени граници

Бавният растеж и високата безработица в САЩ и по-голямата част от Европа, в съчетание с нов ръст на търговския излишък в Китай, създават изключително подходящи условия за протекционизъм.

Икономическият национализъм вече се усеща във въздуха. Канада, която отхвърли враждебно предложение за придобиване на Potash Corp от BHP Billiton за 39 млрд. долара, и рестрикциите, които налага Китай за износ на редки метали са само част от примерите.

Пазарната интервенция на Япония през септември за понижаването на курса на йената и мерките за капиталов контрол, приети от Бразилия и Тайланд, също говорят за нарастващо напрежение. Според анализаторите съществува риск от размяна на удари, който може да изкриви и дестабилизира пазарите.

От последната срещата на организацията през юни, страните от Г-20 са въвели 111 нови мерки, които вредят на чуждестранните търговски интереси, с което от началото на кризата общият им брой достига 511, казва Саймън Ивнет от Global Trade Alert.