За тези, които помнят неуспешните опити от 1961 г. и 1967 г. да се предотврати девалвацията на британския стерлинг, серията от кризи, съпътстващи еврото, са смущаващо познати, пише анализаторът Самюъл Бритън в коментар за Financial Times.
Първо се наблюдава неочакван срив в доверието. Следват серия спасителни операции, обикновено под формата на международни гаранции от един или друг вид. Те са подкрепени от вътрешни рестриктивни мерки, които водят до рецесия. След известно време финансовият натиск намалява и всичко се връща почти до нормалното си състояние. Но след това, когато вниманието на мнозинството е приспано, идва нова криза, нов кръг от международни спасителни гаранции и нов кръг рестриктивни мерки у дома. И това продължава, докато усилията за спасяване на съответната валута не бъдат прекратени и не се постигне политическо споразумение.
Тъй като страните от еврозоната са изоставили националните си валути, натискът се усеща в нарастващите спредове между германските облигации и облигациите от страните в периферията на еврозоната.
Серията спасителни операции вече е започнала и еврото е обявено за „спасено“. Може да се отгатне останалата част от историята. Разпадът вероятно ще е комплексен процес и ще е нужно време, за да стане ясно дали ще има връщане към националните валути или ще бъдат обособени две или три приемни мини-евро зони.
Всъщност поставените от Берлин неизпълнимо тежки фискални условия подсказват въпроса дали германците наистина искат еврото да продължи да съществува в сегашния си вид. Германският финансов министър Волфганг Шойбле казва: „Ако член на еврозоната се окаже в ситуация систематично да не е в състояние да консолидира бюджета си или да възстанови конкурентоспособността си, като крайна мярка, тази страна трябва да напусне еврозоната, с опцията да остане член на ЕС.“
Не е изключително дълбоко съждение, че ако една страна напусне еврозоната, прожекторите незабавно ще се насочат към следващата най-уязвима от останалите.
Фундаменталната нестабилност на еврозоната в сегашния й вид е анализирана изчерпателно от икономиста Кристофър Смолуд в изследване, озаглавено „Защо еврозоната трябва да се разпадне“. Смолуд, който за няколко години е ръководил проевропейската британска Социалдемократическа партия, е малко вероятно да има антиевропейски възгледи. Той не изпитва затруднение обаче да покаже колко нереалистични са бюджетните съкращения и повишаването на данъците, които средиземноморските страни са обещали да приложат в замяна на подкрепата от останалите си партньори в еврозоната и Международния валутен фонд.
Непосредственото затягане на коланите в Гърция се равнява на 7% от брутния вътрешен продукт на страната. Да се направи опит за фискална консолидация в такива мащаби би съсипало икономиката и носи риск от завъртане на порочен кръг от дълг и дефлация.
Но дори ако фискалните и дълговите задължения могат да бъдат предоговорени, историята далеч не е приключила.
Еврофедералистите ще се борят със зъби и нокти, за да предотвратят разпада на еврозоната. Те имат силната подкрепа на банките, които имат инвестиции в страните от периферията на еврозоната. Но ако нещо е неустойчиво, това не може да се поправи. Валутни съюзи са се разделяли и преди. Най-скорошният пример е излизането на Ирландия от валутния съюз с Великобритания през 1979 г. Смолуд предлага междинен период на по-високи лихвени проценти, които ще помогнат депозитите в Гърция да останат в системата, като в същото време Гръцката централна банка отпуска кредити в драхми на банките.
Много германци определено биха били щастливи да си върнат марката. Дори южноевропейците накрая ще прегърнат шанса да възвърнат суверенитета над страните си, вместо да търпят безкрайно дълъг период на стагнация и падащ стандарт на живота.
преди 14 години проблемите на еврозоната и на ЕС са напълно реални и те в крайна сметка , ако не се върви към тяхното решение, биха могли да доведат и да ликвидиране на еврото.Това разбира се не означава че проблемите на щатския долар са по-малки , напротив, но на война е както на война! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ти в кой свят живееш?! Германия и Франция не щат и дума да се обели Турция да бъде приета в ЕС...а и забравяш на кого е повече "вярна" южната ни съседка ...на САЩ или ЕС. Това с Русия си е също толкова невъзможно колкото с Турция. Руснаците имат много пъти повече бизнес отношения със САЩ отколкото с ЕС...и дори "мъртвите" да не възкръсват според теб...то мъртво родените не растът а ЕС е мъртво роден. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години evrozonata ne moje da sashtestvuva bez generalni promeni. kakto kazvat v BG - at i magare ne mogat da badat vpredhati zaednoIma edna reshavashta razlika mejdu USA i Evropa - v USA vsi4ki govoriat EN i rabotnata sila i kapitali mnogo lesno se prestrukturira. V Evropa tova ne e vazmojno i za da bade oshte po nevazmojno, otdelnite darjavi nalagat dopalnitelni restriktsii. Vsi4ko tova nikoga niama da pozvoli disbalansite mejdu bednite i bogatite darjavi v Evrozonata da se zali4at, koeto ozna4ava 4e ako bogatite ne sa saglasni da nosiat na grab bednite Evrozonata e obre4ena отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Мисля че подценяват еврозоната . В комбинация с икономиките на Русия и Турция се ражда най-голямата икономическа груба в света :ЕВРАЗИЯ . И немога да си представя как точно някой си представя разпадането на евро зоната ? Единственното което е ясно в момента е че световната свръх сила САЩ е мъртва и никога повече нема да се радва на влиянието в света което е имала до момента . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Че какво пречи да се оставят гърците да си върнат драхмата, да настане една хубава девалвация (респ. народа да плати сметката) и така ще се отслаби натиска върху еврото.Гърците ще завъртят печатницата, ще изплащат евраците, а народа ще обеднява и така докато се вдигнат на революция, след това 10 години затягане на коланите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Падане на еврото но спрямо какво? В близките няколко години не виждам как ще падне еврото спрямо долара при това печатане на пари от страна на ФЕД.А иначе добре звучат думите на Шойбле, че който не може- да излиза от валутния съюз, но да остане в ЕС, стига да не останат тези думи едно пожелание. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Истината е , че напъните да се прави на "единна" Европа вървят все по към нищото. Единственото което ЕС създаде е една огромна неработеща администрация чиито разходи започват да натежават на всички! Особенно на по малките икономически страни. Това , че наще "политици" са съгласни с всичко дето ни го спуска Брюкселското зеле не значи , че и другите мислят така. В Европа има нации и национализъм които ще разрушат финансовото единство...и който не му е ясно това не разбира!!! Няма как Португалия и Германия да се обикнат ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Това, господа, се нарича конфликт на интереси. С едната ръка анализаторите анализират (правят съчинение по картинка), с другата продават CDS-и :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Пенчев, ситуацията не е боксов мач, защото след като си разменят по някой прав и крошета, боксьорите се прегръщат накрая и спират. Тук размяната на удари не спира, нещата са много по-сериозни.Много пъти съм казвал, Щатите в момента са джънк фуд кредит кард Кока Кола нация, живееща на заем и използваща минала слава. Спестовници в САЩ почти няма, за разлика от Европа, където хората са научени да мислят, преди да потребяват и да си правят правилно сметката.И колкото и да обезценяват долара ФЕД, няма да се постигне особен успех, защото работните места в САЩ ги крадат не европейците, а китайците, индийците и бразилците :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години блажени са вярващите отговор Сигнализирай за неуместен коментар