Хората в Китай и Япония заслужават по-добро управление от това, което получават. Несръчността на техните правителства е повече от учудваща, пише Том Плейт, политически експерт за региона на Азия от Loyola Marymount University в коментар за Kоrea Times.
По-добро управление обаче не се задава на политическия хоризонт нито на една от двете страни. Това означава, че отношенията им вероятно ще се влошават, и то точно когато спешно е необходимо решение, за да се избегне евентуален конфликт в Източна Азия.
Може би японската болест е по-очевидният от двата проблема. С изключение на първия 5-годишен мандат на Джуничиро Коизуми (2001-06) Япония не е имала приемственост в управлението си от 80-те години на миналия век.
Повечето японски премиери успяват да се задържат на власт за впечатляващо кратки периоди от време, което рефлектира в политическа каша. Никой не взима трудни решения, а всички лесни изходи вече са пробвани.
Нещата се влошават дори още повече. Икономиката на страната на практика е замръзнала, а моралът на гордата островна нация е на път да рухне. Още по-лошо, безмилостният възход на Китай, като лаком икономически кит, подсилва усещането за епохалния залез на Япония.
В същото време високомерието на Китай расте
Няма политическа фигура, която изглежда е в състояние да върне към живот японския дух, пише авторът на статията. Скорошният сблъсък около суверенитета над изолирано островче, намиращо се между южните китайски брегове и Япония, илюстрира това.
Японците настояват, че островът се нарича Сенкаку, докато китайците го наричат Дяою, като и двете страни претендират за суверенитет над него. (Островът между впрочем не е толкова далеч от Тайван, който вероятно е най-правдоподобният собственик в този комплексен териториален спор.)
Арестът, извършен от Япония на капитан на китайски риболовен траулер, за по-малко от 24 часа се превърна в международен инцидент. Като в каубойски филм, двете страни се вторачиха една в друга и никой не отстъпваше, докато японският премиер Наото Кан не мигна и капитанът не беше освободен.
Японците бяха емоционално съкрушени
Ето и опасността: ако азиатската история ни учи нещо за Япония, това е, че да се опитвате да притиснете Япония в ъгъла е грешка. Можете да се обзаложите, че японците няма да се предадат и ще се върнат да се бият. И докато военният арсенал на Китай е огромен, японският е доста по-модерен. Ако представлявах Пекин, пише авторът, не бих си играл с японските военни.
Вместо да притискат Япония в ъгъла, като настояват за освобождаване на капитана при поставени от тях условия, китайците трябваше да успокоят ситуацията, като оставят Япония да запази някакво достойнство и да предложи приемлива и за двете страни формула.
Напоследък обаче Пекин не се държи особено умерено. Вместо това тормози съседите си (от Виетнам до Малайзия и Филипините), с което всъщност прави услуга на Вашингтон. САЩ биха били изключително щастливи да оглавят анти-китайски алианс в тихоокеанския регион. Със своята припряност около претенциите си за суверенитет над няколко тихоокеански острови, китайските дипломати успяха да постигнат нещо, което Пентагона сам никога не би успял – да обрисуват Китай като заплаха.
Това непреднамерено „постижение“ на правителството в Пекин представлява огромен политически гаф, на фона на забележителния прогрес в отношенията със съседите на предишния китайски режим. Може да се говори каквото и да е за бившия президент Дзян Дзъмин и неговата пословична липса на етикет, или за бившия премиер Джу Ронгджи и неговата непреклонност по въпроса за Тайван, но те успяваха да приспят Азия с усещането за сигурност и приятелство струящи от Китай.
Външната политика на Китай беше наречена „мирен възход“. Тази улавяща вниманието фраза, беше предназначена да убеди международната общност, че Китай е изцяло зает с огромното предизвикателство да се грижи за икономическото развитие и нуждите на населението си. Така всички повярваха, че Китай е твърде зает, за да се забавлява с военни амбиции.
На фона на нарастващата военноморска мощ на страната, очевидна вече за всички, Китай разруши внимателно построеното усещане за спокойствие.
11:27 | 13.09.22 г.