Къде се крие успехът на икономическата трансформация на Германия?

На немски език фразата „ die rote Laterne“ е станала синоним на изостаналост. Така всъщност се нарича червения фенер, който се поставя на служебния вагон на товарен влак, като допреди по-малко от десет години точно по този образен начин германците обрисуват своята изостанала икономика.

Още тогава Германия произвежда висококачествени технологии, но икономиката е затруднена от застаряването и свръхпредпазливостта на населението, както и от закостенялата бизнес култура, пише Businessweek в свой анализ, посветен на немската икономика.

През 2005 г. десетгодишният темп на растеж на Германия е наполовина, а равнището на безработица е над два пъти по-голямо от това в САЩ. Малките и средни предприятия в страната (Mittelstand), често семейни фирми, са гръбнак на немската икономика, но изглеждат като реликва от индустриалното минало на Европа.

Всички това рязко се променя благодарение на икономическата трансформация на Германия през последните 20 години. През тази година Германия расте с далеч по-бързи темпове, отколкото САЩ. През второто тримесечие икономиката й нарасна с 9% на приравнена към годишна база основа, докато в САЩ брутният вътрешен продукт се повиши с 1,7%. Към края на август безработицата в Германия е 7,6% в сравнение с 9,6% в САЩ.

Освен това през септември Федералната агенция по труда в Германия прогнозира, че въпреки намаляването на трудоспособното население, броят на работещите в Германия е на път да стигне най-високото си ниво от обединението на ФДР и ГДР. В същото време САЩ изглеждат застрашени от дефлация, подобна на тази, която порази японската икономика през 90-те години на миналия век.

Германия е най-голямата европейска икономика с 82 млн. души население и БВП за 2,4 трлн. евро. В началото на 90-те години обединението създава възможност за мащабни инвестиции от немски компании, най-вече в бившата Източна Германия. През 1999 г. приемането на еврото принуждава германските компании да намалят своите разходи и да увеличат своята производителност, за да могат да се конкурират на външните пазари. Благодарение на това конкурентоспособността на германските стоки се повишава трайно, като в момента главните пазари на Германия са развиващите се икономики.

Мерките за реформа на пазара на труда, започнати през 2003 година от канцлера Герхард Шрьодер, улесняват назначаването и уволняването на работници, което прави средните и малки предприятия гъвкави конкуренти на големите мултинационални компании.

Компаниите получават впоследствие възможност да се отказват от колективните трудови договори и да не назначават задължително на постоянен договор временните служители, работили за тях повече от шест месеца. Реформата е трудоемка и създава разходи в краткосрочен план, но в дългосрочен дава стимул на икономиката, защото компаниите разполагат с по-голяма гъвкавост при наемането и съкращаването на персонал.

Кампанията на Шрьодер за гъвкавост на трудовия пазар завършва през 2005 г. с пакет от реформи, които срещат недоволството на синдикатите и обществото. По своето естество те премахват доживотната социална мрежа в Германия. Обезщетенията за безработица намаляват, а безработните се насърчават да приемат нископлатена работа и позиции извън тяхната сфера на обучение.

Като мярка за производителността на един работник за всяко похарчено за него евро, Германия става с 13% по-конкурентоспособна по отношение на своите съседи през 11-те години до 2009 г., по данни на Европейската централна банка.

Въпреки че са успешни, тежките реформи компрометират популярността на Шрьодер и Ангела Меркел става тази, която се радва на ползите от тях и увеличените данъчни приходи допреди началото на кризата от 2008 г. Въпреки че поддържа консервативна икономическа политика, тя решава да отпусне субсидии за работодателите по време на рецесията, за да се намалят съкращенията.

По този начин, с възстановяването на световната икономика, немските компании са подготвени да се позиционират добре на пазара. Големият печеливш от трудовата реформа са малките и средни фирми, които наемат над 70% от работната сила и създават близо половината от БВП на страната.

Моделът на тези компании се оказва успешен в епохата на глобализацията заради съчетанието на гъвкавост, високи технологии, дългосрочно мислене и високо качество на производство.

Mittelstand компаниите се възползват и от системата за промяна на режима на работно време, която дава на работниците право да работят по-малко часове по време на кризата, без намаляване на заплащането, в замяна на обещанието да работят повече, когато бизнесът започне да расте, без да получават увеличение.

Общият ефект от тези мерки е по-ниска безработица и по-бърза реакция, когато световната икономика се съвзема от рецесията. Изчисления на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) показват, че през тази година безработицата в Германия е паднала до 7%, което е най-ниското й ниво за последните 17 години.

Освен това малкият и среден бизнес устоява по-добре на кредитната криза, защото традиционно разчита на банкови кредити, а не на продажба на облигации или издаването на акции. Това ги прави по-независими от натиска на облигационерите и акционерите в краткосрочен план.

По този начин Германия успява да се трансформира в икономически двигател на Европа, макар че всичко това не означава, че страната е решила икономическите си проблеми. Тя остава силно зависима от износа, също както Китай. Друга прилика с Китай е слабото вътрешно потребление вследствие на задържането на ръста на заплатите през последните 10 години, което, според някои икономисти, е в основата на успеха на германската икономика.

Естествено, всяка зряла икономика е изправена пред предизвикателства, а Германия се справя с проблемите си по-добре от конкурентите си.