Последните две десетилетия се оказват трудни за средната класа служители в по-развитите страни, пише The Economist.
През 70-те и 80-те години на миналия век заетостта в напредналите икономики се увеличава с най-бързи темпове сред работниците със средна квалификация и доходи, каквито са специалистите по продажби, банковите служители, секретарките и операторите на машини. Всички те заемат позиции, които изискват средно ниво на квалификация.
В началото на 90-те години обаче настъпва промяна и заетостта сред средната класа служители започва да намалява като дял от общата. За нейна сметка в същото време расте делът на служителите с ниска и висока квалификация.
Този процес получава названието „поляризация на пазара на труда“ и няколко нови изследвания от тази година посочват развитието на информационните технологии като причина за неговото ускоряване.
Компютрите не могат да се конкурират пряко с абстрактните, аналитични задачи, които се изпълняват от висококвалифицираните работници, но подобряват производителността им като ускоряват извършването на по-рутинната част от техните задължения.
В същото време те влияят пряко върху нуждата от хора със средна квалификация. Техните задължения често могат да се сведат до набор от технически задачи, които една машина лесно би могла да следва, и които впоследствие могат да се автоматизират.
На другия край на спектъра на заетостта застават хората с ниска квалификация, чиито дейности може и да не изискват образование, но са трудни за автоматизиране или компютъризиране.
Ясни доказателства в полза на хипотезата за влиянието на новите технологии върху поляризацията на пазара на труда, дава проучването на Дейвид Оутър от Масачузетския технологичен институт и Дейвид Дорн от Центъра за парични и финансови изследвания в Мадрид. Те използват данни от бюрата по труда в САЩ, проследяващи дейностите в различните професии и възможностите за тяхната автоматизация.
Като класифицират дейностите на рутинни и нерутинни, авторите успяват да определят кои професии подлежат повече или по-малко на автоматизация. Този метод показва, че ежедневните задължения на секретар, банков служител и счетоводител са сред най-доминираните от рутинни задачи. Шофьорите на автобуси и пожарникарите са в противоположния край на спектъра.
Икономистите откриват, че поляризацията на пазара на труда в САЩ между 1980 г. и 2005 г. е най-силно изразена именно сред професиите, които са най-податливи на автоматизация.
Подобни модели на поляризация на пазара на труда се наблюдават също и във Великобритания и редица европейски страни. Ново изследване на Гай Майкълс, Ашвини Натраж и Джон Ван Рийнен от Лондонското училище по икономика използва данни за девет европейски страни, Япония и САЩ за периода от 1980 до 2004 г. Икономистите откриват, че масово индустриите, които са въвели най-бързо новите IT технологии (съгласно разходите им за IT, изследвания и развитие), са същите, където най-много е скочила нуждата от висококвалифицирани работници, както и най-рязко е намаляло търсенето на служители с междинни нива на образование.
Продуктивността в Европа се увеличава благодарение на технологичните иновации, но в същото време се задълбочава поляризацията на пазара на труда, което увеличава разликата между доходите на високо и нискоквалифицираните служители, докато тези със средна квалификация намаляват като цяло.
Технологиите позволяват също някои от висококвалифицираните работни позиции да се съсредоточат в определени страни с големи групи високо образовани работници. С течение на времето тази тенденция според авторите на доклада може да доведе до промяна във връзката между уменията и възможностите за работа.
Рецесията допълнително е влошила поляризацията на пазара на труда в САЩ, увеличавайки закриването на работни места най-вече сред работниците със средна квалификация в периода между 2007 и 2009 г. Според Бюрото по труда в САЩ заетостта при нискоквалифицираните професии ще се увеличи с 4,1 млн., или 14%, за периода 2008-2018 г. Единствената категория с по-голям очакван ръст са висококвалифицираните позиции, за които се предвижда да се увеличат с 5,2 млн., или 17%, за същия период.
През по-голямата част от 20-ти век перспективите за работа се увеличаваха с всяко допълнително „късче“ образование, което хората получават. Сега обаче възможностите за избор на пазара на труда стават все по-поляризирани, обобщава изданието. Ако гимназиалното образование само по себе си само намалява възможностите за работа и доход занапред, това означава, че правителствата ще трябва да се уверят, че младите хора преминават образователния процес докрай.
16:55 | 12.09.22 г.