Действията на страните от Европейския съюз (ЕС) ще предизвикат удължаване на глобалната икономическа криза, в случай че водещите страни от организацията наистина приложат планираните мерки за ограничаване на бюджетните дефицити и съкращаване на разходите.
Такова е мнението на Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, съобщава Ройтерс.
Орязването на разходите като политика за изход от глобалната криза е „катастрофа“, категоричен е Стиглиц. Според него Европа ще бъде изправена пред сериозни икономически изпитания, ако политиците наистина започнат да съкращават разходи, вместо да се опитват просто да успокоят пазарите.
„Ако това (ограничаването на разходи) се случи, смятам, че е вероятно икономическият спад да остане доста по-дълго време, а страданието на хората да се удължи. Историческият опит показва, че увеличените държавни разходи помагат повече за изход от рецесия, отколкото съкращаването на разходи“, посочва Стиглиц.
„На фона на всички доказателства за това се създава много шум, особено от много от икономистите, отговорни за кризата, вниманието да се фокусира върху орязването“, смята Стиглиц.
Той посочва като пример Ирландия, където свиването на разходите е предизвикало спад на производството, ръст на безработицата и увеличени спредове по облигациите, а не повишен интерес от страна на инвеститорите.
„Съжалявам за ирландците, които трябва да страдат от тази политика, но тя не получава глобален или европейски отзвук. Ако Германия или Великобритания направят подобно нещо, то ще има систематични отражения както за Европа, така и за целия свят“, смята икономистът.
Мнението на Стиглиц е, че истинският въпрос е дали Европа и останалият свят са изправени пред втора рецесия. Основното предизвикателство пък е намаляването на безработицата, посочва той.
преди 14 години много добре разбирам какво иска да каже професора, но недоумявам защо така подценява тоталното разхищение да държавни пари, които се харчат за всичко друго, но не и за стимулиране на икономическия растеж У.Бъфет е казал че трябва да се води непримирима борба с разходите отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Стиглиц и Кругман са най-трезвомислещите икономисти, но Европа е глуха за техните призиви. По време на криза се емитират ДЦК и се строи инфраструктура, за да се създава заетост. Изчел съм томове икономическа литература - от меркантилизма и Адам Смит през Дейвид Рикардо и Джон Мейнард Кейнс до Прехтър, Стиглиц и Кругман. Знам цялата икономическа история - от манията по лалетата перз Великата депресия до Световната финансова криза. Знам причините, знам решенията. Знам, че всичките тези неща ги знаят и хората, които трябва, но нямат инерес да предприемат правилните действия. Гответе се за най-голямата криза в историята, чието дъно предстои през 2015-2016. Тези, които искат да им обясня защо, могат да ми пишат, стигя да разбират от вълни на Елиът и цикли на Кондратиев. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Прав е човекът. Ик. ръст се дължи на 3 фактора: потребление, инвестиции и държ. разходи. По време на криза първите 2 ги няма. Ако се отрежат и държ. разходи става катастрофа. Пример: политиката на Хувър (най-слабият американски президент) по време на Великата депресия. Той е съкращавал разходи, а икономиката е влязла в дългова спирала, защото това е унищожило бизнеса, респ. държ. приходи. През 33г. идва Рузвелт и поема противоположен курс и спасява икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Той говори за намаляване на дефицитите по време на криза като начин за излизане от нея, а не за дефицитите по принцип. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Ако четете внимателно,ще забележите ,че идеята на Професора е отражението на големите евр.икономики в/у Европейския съюз. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Тцъ тзъ тцъ,и това ми било Нобелов лауреат !Дефицитите на държавите са пладнешки обир на населението !В САЩ са го модифицирали като печатат долари и така облагат цялото човечество! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години аха значи гърците може да продължат да си взимат 13.14 и 15 заплати , както и премии два пъти годишно.браво професоре.много добре .отлично отговор Сигнализирай за неуместен коментар