Действията на страните от Европейския съюз (ЕС) ще предизвикат удължаване на глобалната икономическа криза, в случай че водещите страни от организацията наистина приложат планираните мерки за ограничаване на бюджетните дефицити и съкращаване на разходите.
Такова е мнението на Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, съобщава Ройтерс.
Орязването на разходите като политика за изход от глобалната криза е „катастрофа“, категоричен е Стиглиц. Според него Европа ще бъде изправена пред сериозни икономически изпитания, ако политиците наистина започнат да съкращават разходи, вместо да се опитват просто да успокоят пазарите.
„Ако това (ограничаването на разходи) се случи, смятам, че е вероятно икономическият спад да остане доста по-дълго време, а страданието на хората да се удължи. Историческият опит показва, че увеличените държавни разходи помагат повече за изход от рецесия, отколкото съкращаването на разходи“, посочва Стиглиц.
„На фона на всички доказателства за това се създава много шум, особено от много от икономистите, отговорни за кризата, вниманието да се фокусира върху орязването“, смята Стиглиц.
Той посочва като пример Ирландия, където свиването на разходите е предизвикало спад на производството, ръст на безработицата и увеличени спредове по облигациите, а не повишен интерес от страна на инвеститорите.
„Съжалявам за ирландците, които трябва да страдат от тази политика, но тя не получава глобален или европейски отзвук. Ако Германия или Великобритания направят подобно нещо, то ще има систематични отражения както за Европа, така и за целия свят“, смята икономистът.
Мнението на Стиглиц е, че истинският въпрос е дали Европа и останалият свят са изправени пред втора рецесия. Основното предизвикателство пък е намаляването на безработицата, посочва той.
преди 14 години Точно доставките на слухови апарати не трябва да се дават за пример защото са предмет на сериозни корупционни разследвания. Дори и човекът да е изряден трябва да има много на ум като прави бизнес с държавата. Не знам дали и застраховател би приел застраховане на плащанията. Ако те не приемат сключване на застраховка, това е сигнал да не сключваш сделка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Така пише в дебелите книги ,но за голямо съжаление понякога се четат избирателно ,а понякога както дяволът чете евангелието . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години субсидирането на определени компании е дълбоко погрешно - това води до комунистически тип компания, неспособна да съществува без субсидия и осигуряваща среда за развитие на бездарието и корупциятатези които помнят комунизма ще си спомнят субсидираните БГ фирми произвеждащи за нищо негодни, скъпи *** отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Не знаех, че говорим за БГ! ПРАВ СИ! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Съгласен съм, колега. Моментът е психологически и съответно никакви мерки не са в състояние да победят кризата, докато не се достигне до естествения психологически етап на така очакваното дъно. Мисълта ми е, че все пак оразвянето на държавните разходи в известен смисъл задълбочава кризата, а икономическите стимули до някъде я облекчават, макар и може би краткосрочно.Говорил съм с бизнесмен, който изработва слухови апарати за Министерството на здравеопазването. От година работи за тях, а не е взел и стотинка. На ръба на фалита е. Ако той фалира, няколко души остават без работа, съответно той и останалите без работа няма да плащат данъци и осигуровки и няма да произвеждат. Така правилно ли е? Защо не се стимулира бизнеса, вместо да се задушава? Та нали бизнеса е в основата икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Колега не искам да те обидя но мисля, че пропускаш един основен момент - моментът е психологически и колкото и да си стимулираме икономиката чрез държавни разходи (данъчни облекчения) ефекта ще е краткотраен. Щом си изследвал манията по лалетата би трябвало да знаеш това! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Тук съм съгласен. Ефективност му е майката. И не е икономически ръст простото увеличаване на цените и обезценяване на валутите. Точно обратно: Колкото повече нещо мога да си купят повече хора със 100 лв и колкото по-лесно се заработват тези 100 лв при нестихващо търсене, толкова по-висок реален ръст има икономиката. Обаче, някак всички забравяме за златното правило: Баланс. Равновесие. Разпределяне на тежести и отговорности според товароносимостта на субектите. За това, някакси, не се сещат някои автори. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Икономическият ръст се дължи на повишаване ефективността. Икономическата криза отсява неефективните участници. Ако се противопоставяш на този процес, на практика се противопоставяш на оздравяването на икономиката като удължаваш нейната работа на празни обороти. И тази елементарна истина не могат да проумеят нобелови лауреати. Е$а ти лауреатите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години С две думи - трябва да се намалят до минимум лошите разходи за сметка на добрите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Може би тук е моментът да цитирам Робърт Кийосаки: "Има добри и лоши разходи." Тук е разковничето. Казано просто има разходи, които водят до увеличаване на дефицита (ялови разходи, които не генерират ръст), има и такива, които водят до ръст на приходите, като стимулират бизнеса и потреблението (напр. инвестиции в инфраструктура, субсидии за насърчаване на износа и т.н.). За такива разходи говоря, а не просто разходи на всяка цена. За целта може да се емитира облигационен дълг, който ще се възвърне в пъти. отговор Сигнализирай за неуместен коментар