Глобалната финансова криза сложи в дневния ред на всички страни по света трудностите с бюджетните дефицити. Причината за това са проблемите, които предизвиква финансирането на дисбалансите, и опасността от невъзможност за посрещане на задълженията на отделните страни.
Именно тази опасност бе в основата на гръцката криза, която постави страната на ръба на банкрута и предизвика необходимост от мащабна международна помощ за спасяването на Гърция.
Срещу спасителната помощ от 110 млрд. евро Гърция е принудена да съкращава значително разходите си с цел постигане на заложените от Международния валутен фонд и Европейската комисия цели. Редуцирането на дефицита трябва да се случи независимо от желанието на населението и правителството на Гърция, защото в противен случай помощта за страната ще бъде спряна.
За да избегнат съдбата на Гърция, а и за да постигнат заложените от ЕС правила за недопускане на бюджетен дефицит от над 3 на сто от брутния вътрешен продукт, много европейски държави започнаха да затягат колана и да реформират разходите си.
На много места данъците бяха повишени, а заплатите в публичния сектор – свити. Обсъжда се увеличаване на пенсионната възраст, както и допълнително облагане на сектори, които засега са оставали встрани от данъчната система.
Сравнение, направено от Ройтерс, показва какви мерки взимат различните страни, за да се борят с отрицателните салда в бюджетите си. В него са разгледани намеренията на правителствата в някои от европейските страни, които са извън рамките на еврозоната и които трябва да вземат мерки за ограничаване на дефицитите си.
Така например за България е посочено, че страната ни е била принудена да отложи плановете си за приемане на еврото и членство в еврозоната, повод за което даде ревизията на бюджета за миналата година. Той разкри скрити разходи, които доведоха до значително увеличаване на отрицателното бюджетно салдо.
Новата прогноза на правителството е през тази година бюджетният дефицит да стигне 4,8 на сто от БВП заради отложени плащания към бизнеса и допълнителните разходи, необходими за здравеопазване и инфраструктура.
Основният проблем тук обаче са понижаващите се приходи в бюджета. Заради тях бяха обсъждани редица мерки, повечето от които обаче едва ли ще повлияят на салдото. В материала се казва, че основна мярка за борба с дефицита е планираното намаление на бюджетните разходи с 900 млн. лв., което трябва да стане чрез орязване на бюджетите на министерствата.
Намерението на правителството е бюджетният дефицит да бъде свит до 2,5% от БВП през 2011 година.
Вижте как останалите страни се борят с бюджетните си дефицити
11:45 | 12.09.22 г.