През по-голямата част от последните две години мениджърите на хедж фондове се опитват да убедят инвеститорите да не се отказват от тях. Междувременно някои от най-големите имена в индустрията сами решиха да я напуснат. Стенли Дракънмилър, известен фонд мениджър и протеже на Джордж Сорос, съобщи през август, че закрива своя фонд Duquesne Capital Management, защото е недоволен от представянето му.
Малко след него друг известен фонд мениджър - Паоло Пелегрини заяви, че планира да върне на инвеститорите останалите в неговия фонд средства до края на септември и да го закрие, пише The Economist.
Допреди финансовата криза хедж фондовете се славеха със способността си да донесат „абсолютната възвръщаемост”, независимо от превратностите на финансовите пазари. Тази илюзия се разби през 2008 г., когато средната им възвръщаемост падна до -19%, съгласно данните на изследователската компания Hedge Fund Research.
Фондовете компенсираха част от загубите през 2009 г., но през първата половина на 2010 г. възвръщаемостта им падна до -0,2% (което е доста по-добре от пониженията на пазарите на ценни книжа).
Капиталовите загуби и тегленията на инвеститорите намалиха активите на хедж фондовете до 1,6 трлн. долара в средата на тази година в сравнение с рекордните 1,9 трлн. долара през 2007 г.
Досега тази индустрия функционираше почти необезпокоявана заради добрите си резултати и авторитета на милиардерите, начело на някои от хедж фондовете. Тя обаче може никога да не извоюва обратно тази свобода, особено след разобличаването на измамната схема на Бърнард Мадоф, която показа ясно какви рискове съществуват при управлението на чужди средства без стриктен надзор.
За да запазят доверието на инвеститорите, хедж фондовете започнаха да се отказват от своята потайност. Някои фонд мениджъри започнаха да се срещат със своите инвеститори редовно и да им предоставят по-чести доклади за реализираните резултати. Други фондове дават на инвеститорите по-голям достъп до информация за възвръщаемостта, ликвидността и ливъриджа чрез своите уебсайтове.
Някои от представителите на индустрията твърдят, че бизнесът им е станал по-прозрачен от този на някои публични компании.
Налице са подобни промени и в ежедневните дейности: хедж фондовете намаляват риска от блокиране на голяма част от парите на инвеститорите във фалирала банка, затягат и своите бек-офис операции, както и управлението на риска. Тези промени се харесват на големите институционалните инвеститори, като пенсионните фондове, които търсят високи стандарти при инвестиционното посредничество.
За да увеличат своята привлекателност пред инвеститорите, хедж фондовете предлагат и по-широка гама от инвестиционни продукти. Такива са например сметките, които позволяват средствата на инвеститорите да се управляват отделно от основния фонд. Освен това пазарът на хедж фондовете, които отговарят на разпоредбите на Европейския съюз за регулиране на колективни инвестиционни схеми UCITS III, се е удвоил през последната година до 110 млрд. долара. Този силен ръст привлече дори фонд мениджърът Джон Полсън, който стана известен с доходоносния си залог срещу пазара на жилища.
Засилването на регулацията е една от причините хедж фондовете все повече да приличат на традиционните инвестиционни схеми. Законопроектът за финансова реформа в САЩ, който бе приет през юли, изисква хедж фондовете с активи над 150 млн. долара да се регистрират в Комисията по ценните книжа и фондовите борси, да назначават служител за вътрешен контрол и да поддържат регистър на търговските си позиции и ливъридж.
Предложените нови регламенти в ЕС ще доведат до засилен контрол на хедж фондовете от регулаторните органи и ще им поставят ограничения за използвания ливъридж.
Увеличените разходи за удовлетворяване изискванията на институционалните инвеститори и регулаторните органи обаче тласкат индустрията към консолидация. Инвеститорите все повече залагат на по-големите и стари фондове, които възприемат като по-сигурни. Повечето от новите средства, постъпили в хедж фондовете през второто тримесечие, са били в тези с активи над 5 млрд. долара.
Дали тези промени ще бъдат добри за индустрията засега не е ясно, защото често най-големите възвръщаемости идват от по-малките и нови фондове. Големите фондове често се затрудняват да постигнат подобна на тяхната доходност, защото са твърде тежки, за да могат да влизат или излизат бързо от пазарите.
Но инвеститорите, които бяха засегнати от нестабилността на пазарите през последните две години, може би ще оценят най-силно именно стабилното представяне на фондовете.
13:30 | 05.09.22 г.