Годишният темп на растеж на щатската икономика през последното тримесечие на миналата година достигна 5,6%, но вероятно ще спадне под 2% през това тримесечие. Междувременно, за второто тримесечие на 2010 г., Германия отбеляза общ годишен темп на растеж* от близо 9%, което изстреля този показател за еврозоната до почти 4%.
Въпреки това, поради забавянето в САЩ Bundesbank и други анализатори предвиждат доста по-бавен ръст на германската икономика през втората половина на годината. Накратко казано, ако щатската икономика е силна, а Европа забави ход, САЩ също губи инерция, както и обратното. Това не е съвпадение, пише Wall Street Journal.
Вече не важи правилото (ако изобщо някога е съществувало такова), че каквото се случи в САЩ си остава в САЩ и каквото се случи в Европа си остава в Европа.
Точно когато изглеждаше сигурно, че най-сетне САЩ са на прага на устойчиво икономическо възстановяване, финансовата кризата в Гърция и опасенията за Испания, Португалия, Ирландия и Италия се превърнаха в най-новия кошмар за инвеститорите. В резултат, щатските банки погледнаха доста по-резервирано на позициите си в дългови облигации и особено на тези, свързани пряко или косвено с държавни дългове. Това рефлектира и в значително по-консервативния подход при отпускането на заеми на европейските банки поради страхa на банкерите да не попаднат във водовъртеж от евентуални държавни фалити в Европа
Курсът на долара се повиши в резултат на характерното за подобни ситуации търсене на финансови убежища, а това се отрази негативно на перспективите пред американския износ и плановете на президента Обама да насърчи създаването на милиони нови работни места чрез силен експорт. Влошеният инвестиционен климат принуди американските компании да натрупат повече от 2 трилиона долара кеш, които в по-добри дни щяха да помогнат за създаването на така необходимите за икономическото възстановяване нови работни места.
След като миналата седмица стана ясно, че безработицата и слабият пазар на недвижима собственост ще се отразят негативно на американския пазар, европейските инвеститори се заразиха от „нещата ще стават само по-зле“ треската, върлуваща сред американските инвеститори.
Същото се случва и с европейските потребители. Германците никога не са били особено силно пристрастени към пазаруването, а френските потребители харчат значително по-предпазливо поради малкото нови работни места, вероятността социалните им придобивки да бъдат орязани и ревизията за растеж на френската икономика за 2011 година, обявена от кабинета в Париж.
Ефектът от това САЩ да хване грип, когато Европа кихне и обратното, се катализира и от решението на Китай да продължи да властва над световния износ. Пекин ще инжектира в икономиката си финансов пакет в размер на 14% от БВП в опит да предотврати спукването на балона на пазара на недвижима собственост в страната.
Двойното забавяне в САЩ и еврозоната обяснява реакцията на изявлението на шефът на Bundesbank Аксел Вебер, че през 2011 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да удовлетвори всички искания за заеми на европейски банки. Тази позиция отразява безпокойството на Германия – основният кредитор на еврозоната - за това, до каква степен банките в региона ще са в състояние да набират капитал от финансовите пазари.
Аксел Вебер се очаква да наследи поста на президент на Европейската централна банка след изтичането на мандата на Жан Клод Трише през октомври догодина.
Поради факта, че изявлението на Вебер понижи курса на еврото с цял процентен пункт спрямо американския долар, може спокойно да заключим, че песимистите на пазара са повече от оптимистите. Според последното изследване на Economist Intelligence Unit (EIU), банките от еврозоната и Великобритания трябва да рефинансират над 4 трилиона евро дългове до 2015 г. „Състоянието на много европейски банки остава крехко. Те са по-уязвими от американските банки поради по-голямата си зависимост от финансовите пазари“, посочва EIU.
Това е само една от причините поради които германските икономисти предричат забавяне на своята икономика и икономиката на еврозоната като цяло. Според EIU растежът на еврозоната ще бъде едва 0,9% догодина и няма да надхвърли 1,7% през следващите три години.
Тази прогноза може да се окаже твърде оптимистична, коментира WSJ.
Бъдещето на еврозоната вещае фалит (преструктуриране на дълга) на Гърция и бунтове в резултат на безработица надхвърляща 15% – 20%. Ефектите от подобни събития върху световната финансова система ще са повсеместни, осакатяващи растежа мерки за ограничаване на бюджетните дефицити, разширяване на дисбалансите между германския износ и останалата част от еврозоната и допълнително влошаване на кредитирането, предупреждава изданието.
*Показателят общ годишен темп на нарастване (Compound Annual Growth Rate) представлява хипотетичен константен ръст на БВП изчислен въз основа на растежа през дадено тримесечие за 12-месечен период.
21:56 | 31.08.22 г.