Индонезия и Турция са две от най-апетитните дестинации за инвестиции сред развиващите се пазари, показва анализ на Bloomberg. Макар и все още твърде малки, за да бъдат част от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай), двете страни бият членовете й по почти всички финансови показатели, става ясно от материала.
Основният борсов индекс в Индонезия се движи с ръст от 21 на сто от началото на годината, докато в Турция повишението е 13 на сто. Ключовото обаче е това, че и на двата пазара в края на юли бяха достигнати исторически върхове, което не се случва никъде по света. На повечето пазари индексите регистрират ръстове за годината, но остават доста под рекордните си нива.
В същото време съставният индекс MSCI BRIC, в който попадат акции от Бразилия, Русия, Индия и Китай, отчита загуба от 1,2 на сто от началото на годината, като е с цели 42 на сто под рекордните си нива.
Към Турция и Индонезия има значително доверие и от пазарите на облигации, като доходността по държавните ценни книжа на двете страни е най-ниска в историята, показват данни на JPMorgan.
Всичко това се случва по-малко от две години, след като пазарите се опасяваха от банкрут на Индонезия и Турция. Сега инвеститорите променят гледната си точка и залагат на това, че ниският дълг, нарастващото население и увеличаването на печалбите ще привлекат още капитали, които да подкрепят растежа на двете държави.
„Имаше смяна на парадигмата относно начина, по който двете страни се управляваха от гледна точка на икономиката“, коментира Амер Бисат, бивш главен икономист в МВФ. Те са „големи, изключително важни от системна гледна точка и същевременно стабилни“, допълва той.
През последните месеци фонд мениджърите все повече се насочват към Индонезия и Турция, тъй като ръстът на корпоративните печалби изпреварва този на цените на акциите. Така основните индекси и в двете страни – съответно Jakarta Composite и ISE 100, се търгуват при съотношение цена/печалба на акция с 20% по-ниска от нивата преди кризата.
Сред големите инвеститори, гледащи към Турция и Индонезия, е Марк Мобиус, който преди месец обяви, че планира увеличаване на позициите в Турция. Неговият фонд вече е инвестирал над 1 млрд. долара в страната.
Големият завой в отношението на инвеститорите към Турция и Индонезия дойде след края на 2008 година. Тогава основните индекси в двете страни изгубиха по над 50% от стойността си, а валутите им се обезцениха с 15 на сто. Пазарът на кредитни суапове за защита от фалит пък показваха вероятност за банкрут от 66% за Индонезия и 52% за Турция.
След дъното си от 2008 година обаче основният индекс в Индонезия се е изстрелял със 175%. Рупията пък е увеличила стойността си спрямо долара с 41 на сто и е на най-високото си ниво спрямо долара от юни 2007 година насам. Суаповете за защита от банкрут са отстъпили с цели 11,01 процентни пункта от 2008 година насам и в момента са едва 155,47 базисни пункта.
В Турция ситуацията е сходна – от март 2009 година насам валутата е поскъпнала с 21 на сто спрямо долара. Основният индекс пък е напреднал със 159 на сто за същия период. Суаповете за защита от банкрут пък са на ниво 160 базисни пункта, което е далеч под рекорда от 689 пункта, отчетен през 2008 г.
Настоящият интерес обаче има и своите негативни отражения. Ръстът на Jakarta Composite води до това, че акциите от него се търгуват при съотношение цена на акция/очаквана печалба 13,5. Това е по-високо от нивото 11,2, при което се търгуват средно компаниите от MSCI Emerging Markets и надвишава нивото 11, при което се търгуват акциите от MSCI BRIC.
Що се отнася до Турция, компаниите в страната имат да наваксват, за да достигнат средните за развиващите се пазари нива. Към момента акциите от ISE 100 се търгуват при съотношение цена на акция/очаквана печалба от 9,6. Това е с 14% под съотношението на MSCI Emerging Markets.
18:31 | 05.09.22 г.