Коментарите на председателя на Федералния резерв Бен Бернанке за икономическите прогнози, които по думите му са „необичайно несигурни“, привлякоха доста внимание, и при това с право, пише Мохамед Ел-Ериан, главен инвестиционен директор на най-големия облигационен фонд в света - PIMCO, в коментар за Financial Times.
Определението на Бернанке илюстрира непосредствения ефект от серията корекции на икономическите прогнози, които имат значими, но не напълно оценени последици за инвеститорите, допълва Ел-Ериан.
На фундаментално ниво тази „необичайна несигурност“ в икономическите прогнози може да доведе до разрушителна комбинация от намаляване на ливъридж нивата, нови регулации, структурна безработица и други структурни промени, случващи се в момента.
Този феномен се наблюдава не само в САЩ, но и в други развити страни. Именно последните данни за инфлацията на Английската централна банка илюстрираха необичайни разминавания в очакванията на нейните експерти за основни икономически показатели, като растежа и инфлацията, казва Ел-Ериан.
Кривата на разпределение на очакванията за икономическите и финансови показатели има изключителна важност. Ако днес се разглежда моментна снимка на „общите очаквания“ на икономисти не може да не се забележи промяната на традиционната „камбановидна“ крива на разпределение с висока вероятност за средните стойности и тънки опашки в краищата (такава крива би означавала, че повечето икономисти са на едно мнение) към доста по-плоска крива с дебели опашки (такава крива показва крайни разногласия в мненията).
„Изпитвам съжаление към правителствата и централните банки, които са изправени пред такива криви на разпределение“, казва Ел-Ериан. Вероятността за грешка при избора на икономическа стратегия при такива условия е чувствително по-висока. Това, което се оценява дори още по-малко, е степента, до която тази нова крива на разпределение на очакванията се отразява на настроенията в инвестиционния свят.
Според Ел-Ериан вече са налице пет нови тенденции, някои от които вече са видни, а други ще се развиват с течение на времето.
На първо място, инвестиционните стратегии, базирани на модела за „връщане към средните стойности“ (mean reversion), вече няма да са толкова привлекателни. Дори по-плоските криви на разпределение с по-дебели опашки имат средна стойност, но поддръжниците на теорията, че печалбите обикновено се връщат към средните си стойности, ще намалеят, защото това ще се случва доста по рядко. Един свят, в който реализираната печалба рядко се равнява на очакваната, създава доста по-голямо търсене за ликвидност и нискорискови активи. Това също понижава и търсенето на по-волатилни класове активи като акциите. Тези промени в инвестиционното поведение вече са налице.
Второ, честа промяна на настроенията на инвеститорите ще се наблюдава и в бъдеще. Инвеститорите, разчитайки на модели, „работили“ в продължение на 25 години, имаха неоправдано високо самочувствие за познанията си за рисковете в разпределението на очакванията. Това е довело до прекалено голямата им самоувереност, според Ел-Ериан. Сега кризата припомни на инвеститорите, че тези модели не само могат да бъдат полезни, но в някои случаи са и опасни.
С изпаряването на увереността в наличието на надеждни инвестиционни правила пазарите стават и по-податливи на крайни реакции по отношение на ежедневни новини и затова са по-волатилни. В редица сесии от последните месеци например щатският индекс Dow Jones се променяше с повече от 100 пункта.
Заради комплексната и широка правителствена намеса в икономиката пресяването на сигналите за икономическата политика вече ще бъде също токова важно, колкото и прогнозирането на макроикономическите данни, смята Ел-Ериан.
Трето, хеджирането срещу непредвидимите („tail“) рискове, отнасящи се до краищата на кривите, които анализаторите използват за определяне на вероятността за загуба или печалба на даден пазар, ще заема все по-централно място. Разбираемо следствие от кризата е по-слабото доверие в простото диверсифициране като единствена защита за инвестиционния портфейл. Вече се наблюдава увеличен инвестиционен интерес към хеджирането срещу „tail“ рискове, по думите на Ел-Ериан.
Четвърто, историческите модели и съотношения ще бъдат поставени под въпрос. В този нов, „необичайно несигурен“ свят, на много инвеститори ще се наложи фундаментално да преосмислят инвестиционните си стратегии.
Последно, за поддържане на ливъриджа ще се предлага по-малко кредит. Въпреки че това е нормална реакция към регулаторните мерки за намаляване на рисковете в банковия сектор, един свят с по-плоски и дебели дистрибуции ще ограничи капитала за осигуряване на ливъридж, достъпен за инвеститорите.
Инвеститорите са имали 25 години да свикнат с „голямото успокояване“ на пазарите, завършва Ел-Ериан. Неговият край обаче води до съвсем нов тип предизвикателства и фундаментално подкопава правилата, на които толкова много инвеститори са разчитали толкова дълго време.
12:49 | 13.09.22 г.