Когато през 2001 г. Goldman Sachs създава съкращението БРИК за най-големите нововъзникващи пазарни икономики в света - Бразилия, Русия, Индия и Китай, мнозина смятат, че страната, която в най-голяма степен не съответства на групата, е Бразилия. Девет години по-късно водещият кандидат за изключване е Русия, но очакванията за Бразилия все още остават скептични, пише The Economost.
Мартин Улф например, който е главен икономически коментатор във Financial Times, посочи наскоро, че делът на Бразилия в световния брутен вътрешен продукт (БВП) е намалял през последните 15 години от 3,1% през 1995 г. до 2,9% през 2009 г. Според него това показва, че Бразилия не може да стане толкова голям играч на световната икономическа сцена както Китай и Индия.
Според Рубенс Рикуперо, бивш финансов министър на Бразилия, за първи път в своята история страната се радва на благоприятно развитие в четири области, които досега са спъвали икономическия й растеж.
Суровините
Производството на суровини доскоро се приемаше като нещо, което прави икономиката твърде уязвима от цените и износа на тези стоки. През следващите 50 години обаче около половината от очакваното увеличение на световното население ще дойде от осем страни: Китай, Индия, Пакистан, Нигерия, САЩ, Бангладеш, Етиопия и Демократична република Конго. От тях само САЩ не е с интензивно растяща нужда от суровини.
Китай сам по себе си ще е източник на около 40% от увеличеното търсене на месо, посочва Рикуперо, който е бил генерален секретар на Конференцията за търговия и развитие към Обединените нации от 1995 г. до 2004 г. Търсенето ще расте заради увеличаващото се население от една страна, но и заради урбанизацията, която на свой ред повишава търсенето на промишлени стоки (като желязна руда) и месо, тъй като урбанизацията променя хранителните навици.
Бразилия вече е сред най-големите производители на желязна руда в света и се превърна в земеделска сила през последните 10 години. Тя стана първата тропическа страна, която се присъедини към редиците на износителите на храни, където страните с умерен климат имат пълно господство. Ето защо Бразилия е в добра позиция да се възползва от бума в търсенето на суровини в развиващите се страни.
Петролът
Според Рикуперо успехът на бразилската държавна нефтена компания Petrobras в добива на нефт извън суша е трансформирал бразилската енергетика. Според него потенциалът на находището в басейна Сантос може да превърне Бразилия в средна по големина сила на петролния пазар. Страната ще стане алтернатива на доставките от Близкия Изток, което ще увеличи според него стратегическото й значение на енергийните пазари и ще подобри платежния й баланс.
Демографската структура
Бразилия ще спечели дивиденти и от промените в своята демографска структура. Раждаемостта спада от 6,2 деца на семейство през 1964 г. до 1,8 през 2009 г. Това намалява броя на зависимите възрастни и деца спрямо броя на тези в трудоспособна възраст. През 90-те години това съотношение е 90 на 100 (т.е. на всеки 100 работещи се падат 90 лица за издръжка). Сега то е вече 48 на 100. Благодарение на това Бразилия вече не трябва да влага огромни суми за изграждането на училища, болници, университети и други социални институции.
В крайна сметка съотношението ще се увеличи отново когато сегашната работна сила се пенсионира, но този проблем ще се прояви след много години и правителството има време да предприеме необходимите мерки. Междувременно Бразилия може да отдели повече внимание на качеството, а не на количеството на социалните си разходи, което трябва да подобри образованието на населението, здравеопазването и професионалната компетентност.
Урбанизацията
Урбанизацията насърчава икономическия растеж от една страна, а от друга го съпътства. Но това създава и проблеми. „Много от съвременните проблеми в Бразилия, като липса на образователни и здравни заведения, лош градски транспорт, маргинализация и престъпност, произтичат от неспособност да се справим с вътрешния миграционен поток по един подреден и планиран начин“, казва Рикуперо. Това обаче е започнало да се променя, допълва той.
Вълните от преселници от селските райони към градовете до голяма степен са преминали и Бразилия е вече до голяма степен градски страна, като около четири пети от населението живее в градовете. Това кара Рикуперо да заключи, че в Бразилия периодът на неистов и хаотичен растеж на големите градове, който сега се наблюдава в Азия и Африка, вече е в миналото.
Икономистът обаче остава предпазлив в своето заключение, като посочва, че наличието на четирите от посочените условия не е гаранция за автоматичен успех. Той признава, че Бразилия е изостанала силно с инфраструктурата, за разлика от Чили и Коста Рика, което според него е намалило с около 2 процентни пункта годишно икономическия растеж на страната.
От друга страна Бразилия има своите предимства в сравнение с Китай, Русия и Индия. Например тя е в мир с всичките десет съседни страни. По всички личи, че в дългосрочен план страната има своя шанс да се превърне в един от най-големите играчи на световната икономическа сцена.
Бразилският реал е поскъпнал с близо 6% срещу долара през последните два месеца и със 101%, откакто настоящият президент Луиш Инасио Лула да Силва пое управлението на страната през 2003 г.