Какво следва след ерата на лесния кредит?

Трупането на дългове е мощен наркотик, какъвто е и алкохолът и никотинът. Във времената на икономически разцвет потребителите в западните страни прибягваха до заеми непрекъснато, за да подобрят още повече начина си на живот. Компаниите на свой ред използваха кредити, за да разширят своя бизнес. Инвеститорите изобретиха с помощта на дълга нови финансови инструменти, с които да увеличат своята възвращаемост.

И докато икономическият бум продължаваше, масовото превишаване на разходите над приходите водеше до щастлив и безгрижен живот, а не до трудности, пише в свой анализ The Economist.

Така в продължение на много години задлъжнялостта в богатите страни се увеличава с доста по-бързи темпове от доходите. По този начин набъбват не само държавните дефицити, но и дълга в частния сектор. В САЩ задлъжнялостта в частния сектор се повишава от 50% от БВП през 1950 г. до близо 300%.

Извънредно голямото увеличение на дълга се дължи и на големите промени в обществените нагласи през последния век. През 19-ти век неизправните кредитополучатели са изпращани в затвора. Поколението, което преживя Голямата депресия, се научи на пестеливост. Но с по-широкото навлизане на кредитните карти през 60-те години на 20-ти век в обществото се налага принципа „купи сега, плати после”.

И така фалитът просто се превръща в избор за начин на живот, като вината за него се поема от „безотговорния” кредитор, а не от неразумността на длъжника.

Заедно с потребителите в дългове затъват и компаниите, като средният кредитен рейтинг на облигациите потъва от А през 1981 г. до BBB днес, което е само една степен над рейтинга на високорисковите ценни книжа (“junk”). Фирмите, които разполагат с парична наличност, се критикуват като мудни и старомодни. Законите, които уреждат въпросите, свързани с фалита, като прочутата „Глава 11” в САЩ, не позволяват на кредиторите да прибягват до принудително отнемане над закъсалите компании. Този лек режим насърчава задлъжнялостта на компаниите, като фалитът в Силициевата долина става неразделна част от нормалното ежедневие.

По този начин много компании–зомбита, каквито са авиокомпаниите, просъществуват. Но от всички индустрии няма по-пристрастена към ливъриджа от финансовата. Банките поддържат все по-малък собствен капитал, а хедж фондовете, които използват дълг агресивно, създават милиардери. Пътят към богатството е лесен - купи актив с пари назаем, след това се отпусни и гледай как цените се покачват.

Всичко това се окуражава активно от властите. Всеки път, когато дългова криза застраши икономиката, централните банки смъкват лихвените проценти. Така се надуват цените на активите, начело с акциите, следвани от недвижимите имоти. Цикълът се повтаря непрекъснато, като всеки път завършва с още по-голям дълг и още по-ниски лихвени нива.

Но всичко свършва през 2007-08 г., когато инвеститорите осъзнават, че много от този дълг няма да се възстанови. Тъй като кредитната криза приема застрашителни размери, много от централните банки смъкват краткосрочните лихвени проценти до 1% или надолу.

И сега идва времето за разплата. Потребителите и бизнесът трябва неотложно да изплатят заемите си. По време на рецесията голяма част от дълга просто се измества от частния към публичния сектор, тъй като правителствата правилно се намесват в подкрепа на банките и икономиката. Доверието вероятно отново ще се изпати, защото равнището на растеж в богатия свят се забавя, което ще затрудни тези страни при обслужването на кредитите им.

Богатият свят с по-малък дълг ще изглежда много различно. Банките вече са изправени пред искания за по-безопасни съотношения за капиталова адекватност. Западните потребители, изправени пред опасността от по-високи данъци и по-ниски обезщетения, вече няма да имат свободата да харчат на воля, а ще трябва да спестяват повече на фона на по-високата възраст за пенсиониране. Жилищата отново ще са място за живеене, а не средство за спекулация. Някои рискови бизнес модели ще отпаднат.

Животът ще бъде по-труден и за предприемачите, защото в момента повече от половината от всички нови фирми разчитат на дългово финансиране.

За политиците приоритетите са ясни. Първо, те трябва да се фокусират върху генериране на растеж. Това ще е по-лесно в САЩ, където населението е по-младо, за разлика от Европа или Япония, където населението застарява. Изправена пред опасността от емиграция на младото поколение, Европа трябва да извърши структурни реформи, за да превърне икономиката си в бързо развиваща се и гъвкава.

От друга страна, политиците трябва да работят за възстановяването на баланса в световната икономика. Това е особено важно за богатите страни, където застаряващото население ще трябва да спестява, вместо да раздува салдото по своята кредитна карта.

Отучването на богатите страни от пристрастеността им към дълга може да предизвика симптоми на абстиненция отначало. Принудителното увеличение на годишните приходи над разходите ще бъде мъчителна, но много важна стъпка към поставянето на икономиката по пътя на устойчивото развитие.