Как няколко страни на ръба на фалита успяха да оцелеят

САЩ са известни с големите си бюджетни дефицити, които в голяма степен произтичат от честите военни операции, които страната организира. Американците освен това не се славят като спестовна и икономична нация. Въпреки това интересът към американските държавни ценни книжа (ДЦК) си остава голям благодарение на статута на долара на резервна валута и икономическия потенциал на страната.

От Бюджетната служба към Конгреса на САЩ (CBO) предупреждават, че публичният дълг на страната ще е близо 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2020 г., което е двойно повече от средното ниво за последните 40 години (36% от БВП). Това, заедно с пенсионирането на поколението на бейби бумърите през следващите 15-20 години, се очаква да повиши държавния дълг на САЩ до 181% от БВП до 2035 г.

Въпреки застрашителния размер на бюджетния дефицит и на публичния дълг правителството на САЩ все така настоява, че държавата трябва да продължава да стимулира икономиката с допълнителни разходи и предупреждава, че затягането на фискалната политика на този етап би могло да влоши състоянието на икономиката.

Много страни в миналото са имали подобни фискални трудности, но все пак са успели да ги преодолеят с подходящата държавна политика. В рамките на последните 20-30 години в пример за успешни фискални обрати се превръщат Канада, Дания, Финландия, Ирландия и Швеция.

„Канадското кленово чудо“ (1994-1998 г.)

Най-интересно е „Канадското кленово чудо“ от 1994 до 1998 г. От началото на 60-те години на 20-ти век до 1994 г. страната поддържа хронични бюджетни дефицити, в резултат на което натрупва дълг от 70% от БВП и е на ръба на финансова криза. Нещата се усложняват с Мексиканската криза от есента на 1994 г., когато Wall Street Journal прави предположение, че канадската валута ще последва съдбата на песото.

Следва рязко поевтиняване на канадския долар и масови разпродажби на канадски финансови активи, а Moody's отнема топ инвестиционния рейтинг на страната. С бюджета от 1995 г. обаче всичко се променя – правителството прави драстични съкращения от 25% в броя на заетите в държавния сектор, намалява разходите за социални грижи, замразява заплати, приватизира компании, делегира повече отговорности на провинциите, но без да прибягва до увеличаване на данъците.

Успоредно с това канадското правителство разяснява на обществеността колко е погрешно да се краде от бъдещите поколения, за да се финансира текущо потребление. То използва ясни и опростени годишни цели за дефицита. В резултат от усилията на правителството, но и на възстановяването на световната икономика от кризите в края на 90-те, Канада превръща своя хроничен бюджетен дефицит в излишък (от 1997 до 2008 г.).

Държавният дълг на страната пада от близо 70% от БВП през 1995-96 г. до около 29% от БВП през 2008–09 г. Постигнатите резултати само в рамките на десет години са впечатляващи, но не бива да се забравя, че благодарение на икономическото възстановяване Канада, за разлика от страните в настоящата криза, има много повече пространство за действие.

Бързият фискален обрат на Дания (1982-1986 г.)

Следващият пример е Дания, която изживява фискален обрат в периода от 1982 до 1986 г. Държавният дълг на страната скача от 29% от БВП през 1980 г. до 65% през 1982 г. заради разходите за стимулиране на икономиката след глобалната рецесия от началото на 80-те години. В отговор на силния натиск от страна на рейтинговите агенции, които заплашват да намалят нейния AAA рейтинг, Дания рязко свива държавните разходи, включително тези за социални плащания, и в същото време повишава данъците.

Всичко това, за разлика от случилото се в Канада, протича в период на рецесия. В съчетание със строги мерки против инфлацията и подходяща парична политика, само четири години по-късно правителството е намалило значително нивото на бюджетния дефицит и държавния дълг. Така страната успява да се възползва от настъпилия подем в световната икономика и понижението на лихвените проценти.

Фискалната трансформация на Финландия (1992–2000 г.)

Финландия е следващият пример – кризата в банковия сектор на страната се случва в период на забавен растеж на световната икономика. Правителството без колебание предприема решителни мерки по време на рецесията в страната и за периода от 1992 г. до 2000 г. преобразява публичните финанси и в същото време се справя с предизвикателствата от застаряването на населението.

Бюджетният дефицит на страната скача до 8% от БВП през 1993 г., а държавният дълг – до 70% от БВП през 1997 г. В стремежа си да се присъедини към еврозоната обаче правителството съкращава разходите си рязко, което допринася за 85% от подобрението на бюджета. Данъците са увеличени, в това число и тези за образование и здравни услуги, прави се данъчна реформа и се въвежда ДДС. Корекции се внасят и в пенсионната система, като размерът на пенсията става функция на заплатите по последните десет, а не четири години.

В същото време централната банка прибягва до обезценка на валутата и антиинфлационна политика. До 1997 г. икономиката се възстановява от тежката рецесия и през 2000 г. Финландия е сред малкото страни в ЕС, които имат бюджетен излишък. Държавният дълг пада до под 45% от БВП при изискуем от ЕС таван от 60%. Страната стабилизира и банковия сектор чрез издаването на гаранции за вложителите и другите кредитори на банките.

Успешен фискален обрат в Ирландия - от втория опит (1987-1989 г.)

Ирландия прави неуспешен опит да намали фискалния си дефицит в началото на 80-те години, като за тази цел прибягва до класическото лекарство – увеличаване на данъците, които и без това са достатъчно високи. Предприетите мерки обаче само задълбочават рецесията в страната и делът на държавния дълг от БВП се увеличава. Правителството губи обществената подкрепа, но през 1987 г. се връща на власт и този път вместо да увеличава данъците, прибягва до съкращение на разходите.

Централната банка обезценява рязко местната валута преди правителството да приложи заплануваните мерки. Държавният дълг на страната се свива от 120% от БВП през 1987 г. до 90% пет години след това.

Фискалното оздравяване на Швеция след финансова криза (1992-2000 г.)

Швеция, подобно на Финландия, изживява криза в банковия сектор в началото на 90-те години и криза в икономиката. Държавният дълг скача до 70% от БВП в средата на 90-те години, а бюджетният дефицит е 11% от БВП. Още по време на рецесията обаче правителството обявява програма за свиване на своите разходи и издава гаранции за активите в банковия сектор. През 1999 г. е направена драстична реформа в пенсионната система.

По този начин бюджетният дефицит на страната пада до 5% от БВП, а дългът – до 53% от БВП. Голямата част от подобрението е постигната именно чрез съкращение на държавните разходи.

Изводите

Всички тези примери показват, че е добре правителствата на задлъжнелите страни да разработят отсега надежден план и цели за възстановяване на фискалната стабилност, защото колкото по-скоро се вземат мерки, толкова по-малко драконовски ще бъдат те и по-малко болезнени ще са последиците за всички.

На този етап състоянието на световната икономика остава нестабилно, макар че повечето развити страни излязоха от рецесията през втората половина на миналата година. Но това не пречи да се въведат цели в средносрочен план още на този етап и да се възстанови доверието към фискалната политика. Защото е по-добре да се започне сега и доброволно, отколкото след време и принудително, което би било далеч по-тежко за икономиката, т.е. за данъкоплатеца.