Митове за задаващата се фискална аскетичност в Европа

Ако някой си е помислил, че в глобалната икономическа политика е настъпила съществена промяна след последната среща на Г-20, която се проведе в Южна Корея през този месец, силно се е заблудил.

Финансовите министри на страните от Г-20 действително се ангажираха да преустановят кейнсианските разходи, които повишават още повече бюджетните дефицити. Планираните от тях фискални съкращения обаче далеч не са така страшни, колкото мнозина се опасяват, пише в анализ на The Economist.

Икономистите от кейнсианската школа бяха втрещени от новината, че фискалното стимулиране няма да се използва повече, за да се подпомага възстановяването на икономиката. Един от най-популярните им представители – нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман, заяви, че съкращенията на бюджетните дефицити ще спре крехкото икономическо съживяване и ще осъди на дефлация богатите страни.

В своя блог той обрисува решението на Г-20 като „върховната лудост“ на европейските политици.

Много по-тревожна от бюджетните икономии обаче е опасността от недостатъчна структурна реформа на страните със сериозни фискални дефицити. Освен това заплануваната фискална строгост няма да влезе в сила преди следващата година в повечето европейски страни, което означава, че на този етап тя не е заплаха за икономиката.

Логиката на Пол Кругман разбира се е донякъде разумна. Незабавни и драконовски мерки за намаляване на бюджетните дефицити биха навредили на световната икономика заради бавния растеж и лошия пазар на труда. Историята показва, че преждевременното и рязко затягане на фискалната политика може да си има своите тежки последици, както се случва в САЩ през 1937 г. и в Япония през 1997 г.

За щастие, реториката на Г-20 е много по-строга, отколкото планираните в действителност мерки. Засега няма признаци, че напредналите страни са готови за незабавни и колективни икономии. Дори обратното – в САЩ все още се обсъжда възможността за отпускане на втори, по-малък пакет, за стимулирането на икономиката. Дори и Европа, където призивите за намаляване на дефицита са най-силни, в краткосрочен план ще се предприемат съвсем скромни мерки в тази насока.

Гърция, Испания, Португалия и Ирландия са изключение и ще трябва да прибегнат все пак до значителни съкращения в краткосрочен план заради натиска на финансовите пазари. Но ако се изключи Испания, то останалите три икономики са сравнително малки. Така Испания е единствената по-голяма страна, която планира фискални съкращения от над 1% от БВП през тази година.

Германия, която настоява за строги икономии, вдигна много шум около поредицата от съкращения, които представи през този месец. Истината обаче е, че те съвсем на са толкова екстремни и си вървят ръка за ръка с продължаващите разходи за стимулиране на икономиката. В резултат на това вместо да се свие, бюджетният дефицит на страната ще се увеличи през тази година. Планът на правителството е той да започне да пада чак от 2011 г., като планираната редукция е само 0,4% от БВП.

Освен това икономиите в Германия не само са сравнително малки, но са и напълно разумни, защото част от съкращенията ще са на разходите във военния и социалния сектор.

Великобритания също се заканва да направи драматични съкращения на държавните разходи, но те няма да започнат преди 2011 г. Освен това както в еврозоната, така и във Великобритания, централните банки ще могат да противодействат на фискалното затягане чрез запазване на либерална парична политика за по-дълго.

В крайна сметка един спокоен поглед към данните показва, че шансовете страните от Г-20 да саботират световната икономика с фискални съкращения през тази година са малки. По-голямо притеснение е не дали икономиите ще бъдат достатъчно строги, а дали управляващите няма да пропуснат възможността да направят така необходимите структурни реформи, които да помогнат на икономиките в бъдеще.

На първо място правителствата на богатите страни не са достатъчно решителни за важни реформи, като повишаването на пенсионната възраст например. Това ще подобри състоянието на публичните финанси в средносрочен план без да навреди на потреблението на този етап. В Европа регулаторната реформа е от съществено значение за подобряване на перспективите за растеж както в по-разточителните, така и в по-спестовните страни. Германия например трябва да увеличи дела на сектора на услугите и вътрешното потребление, докато Испания и Гърция трябва да намалят броя и да улеснят уволнението на служители от държавния сектор.

Докато са в настроение за трудни икономически решения, правителствата трябва да разширят хоризонта на своите мерки по такъв начин, че да подсигурят стабилна икономика в дългосрочен план. Защото бързият растеж на икономиката в крайна сметка е най-сигурният и добър път към по-добра фискална перспектива.