Кое дойде първо: Фискалните дефицити или излишъците в частния сектор?

Дискусиите за това дали не е прекалено рано за правителствата да намаляват бюджетните си дефицити продължават с пълна сила. Традиционалистите смятат, че забавянето на държавните икономии създава опасност от инфлация и несъстоятелност на задлъжнели страни. Привържениците на меката фискална политика в същото време предупреждават, че преждевременно съкращаване на държавните разходи ще доведе до дефлация и нова рецесия.

И в двата случая рисковете за икономиката са сериозни, пише в анализ на Financial Times. По-важно в момента обаче е да се прецени не дали да се правят държавни икономии, а дали е дошло времето за тях. Най-предпочитаното решение на икономическите проблеми според мнозина на този етап е да се затегне силно фискалната политика на държавите.

Причините за това объркване са няколко. На първо място са опасенията, че фискалните затруднения на Гърция, Португалия и Испания може да достигнат други задлъжнели страни, като Великобритания и дори САЩ, чрез недоверието на финансовите пазари. След това идват притесненията, че големите държавни разходи и дефицити ще потиснат разходите в частния сектор, които са много важни за икономическото възстановяване. Освен това високите бюджетни дефицити се свързват и с висока инфлация.

Най-голямо внимание сред всички тези опасения трябва да се отдели на поведението на частния сектор. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че през 2010 г. частните сектори на развитите страни ще имат огромен превес на приходите над разходите. Според МВФ излишъкът в частния сектор на всички страните с висок жизнен стандарт ще възлезе на средно 7,8% от техния брутен вътрешен продукт (БВП) през тази година. Япония ще е начело с излишък от 12,6% от БВП, следвана от 9,7% за Великобритания, 7,7% от БВП за САЩ и 6,8% от БВП за еврозоната.

Всичко това показва тенденция към прекомерна спестовност в частния сектор на развитите страни, която може да прерасне в епидемия. Подобна спестовност върви ръка за ръка с излишък по текущата сметка или фискален дефицит. От всички напреднали икономики само Германия и Япония имат излишък по текущите си сметки. Останалата част са вносители на капитал.

Тук идва ред на въпроса кое е дошло първо: свиването на разходите в частния сектор или фискалните дефицити. Отговорът е: първото.

Пример за това е САЩ, където настъпва огромна промяна в баланса на частния сектор в рамките на две години. Той преминава от дефицит от 2,2% от БВП в частния сектор през последното тримесечие на 2009 г. до излишък от 6,6% от БВП през второто тримесечие на 2009 г. Именно това е периодът, в рамките на който американската икономика бе в рецесия.

Фактът, че съвкупното търсене и дългосрочните лихвени проценти паднаха в едно и също време показва, че сривът в частното потребление се компенсира чрез увеличение на фискалния дефицит. Необичайното поведение на стопанските агенти в частния сектор води до съответната промяна в държавните разходи.

Сега изниква въпросът кога трябва да се премахнат държавните дефицити. Намаляването на публичните разходи няма да доведе автоматично до по-голямо търсене в частния сектор, а вместо това може да повиши цикличните фискални дефицити. И ако излишъкът в публичния сектор падне, това може би ще е по-скоро резултат от по-бързото намаляване на приходите в сравнение с разходите.

Освен това, докато съвкупното търсене е слабо, фискалната подкрепа за икономиката е малко вероятно да доведе до инфлация. Големият въпрос след всичко това е дали големите бюджетни дефицити ще могат да се финансират. Отговорът е да, защото докато има финансови излишъци в частния сектор, те ще се насочват и към държавните ценни книжа. Частният сектор, разбира се, ще може да избира кои правителства да финансира. Засега обаче изглежда, че облигациите на САЩ, Великобритания и Япония остават сред най-предпочитаните.

По-различна е ситуацията в периферните европейски страни, които страдат от липса на доверие заради неясните си икономически перспективи. Най-добре за тях ще бъде да комбинират мерки за насърчаване на търсенето в краткосрочен план, като същевременно ограничат огромните си дефицити в дългосрочен план. Засега обаче европейските страни правят точно обратното и чрез заплануваната фискална строгост заплашват да дестабилизират световната икономика.

Интересно обаче колко дълго задлъжнелите страни, в това число САЩ, ще се примиряват с лицемерието на страните с излишъци, които ги обвиняват за големите им бюджетни дефицити, но без да си признават собствената си вина.

Огромните фискални дефицити действително правят финансовите пазари нервни. Платежоспособността на много от напредналите страни трябва отново да си възвърне доверието на хората. Но ако се прилагат фискални ограничения слепешката, без да се взема предвид това, което се случва в частния сектор или във външните баланси, може да се стигне само до разочарование и политически конфликти. Фискалната стабилизация, която поддържа растежа, е винаги добре дошла. Но преждевременна фискална строгост, която подкопава икономическия растежа, е просто поредното икономическо безумие.