Дали икономиката трябва изобщо да се нарича наука?

Сега, повече от всякога, може да се поспори дали е редно икономиката да се определя като наука редом с математиката, биологията или физиката. Разликата между икономиката и науки като математиката или химията например е, че тя почти не може да докаже нещо по такъв начин, че то да се приеме за необратимо вярно.

Нека вземем за пример дилемата около големите държавни дългове и бюджетните дефицити на редица развити страни. Дори да работите в сферата на финансовите услуги или да сте завършили икономика, няма гаранция, че ще разберете правилно противоречивите анализи и сложните изказвания на „видни“ финансови експерти и икономисти.

Често това, което се случва в света на финансовите пазари, както и причините за него, си остават неясни и неразбрани, защото са облечени в сложи финансови термини. И докато в математиката има формули, които дават верния отговор, в икономиката често липсва ясно решение и не е изключено, ако се допитате до трима икономисти, да получите четири различни мнения относно големия държавен дълг на Гърция или „надуването на балон“ в китайската икономика.

Финансовите анализатори често се обосновават с математически модели или икономически школи, които обикновено се оказват погрешни. Човек може да прочете как един ден фондовите борси се сриват заради страховете от големите бюджетни дефицити, а следващата седмица индексите ще падат заради опасения от съкращенията на държавните стимули, които ще увредят нестабилната икономика.

Напоследък често се пише, че държавните икономии в Гърция ще задълбочат още повече икономическата криза в страната и ще я обрекат на години отрицателен икономически растеж. В същото време има анализи, че, ако Гърция не съкрати бюджетния си дефицит, няма как да се постигне устойчив икономически растеж в дългосрочен план. Така човек остава с впечатлението, че някаква невидима заплаха постоянно тегне над икономиката, при положение че недостиг на стоки или природни ресурси все още няма.

Разбира се, икономиката си има своите постижения като наука, както и редица бележити имена. Всички те допринасят с нещо за нейното развитие, макар не всички да са съгласни с техните схващания. Все пак си има някои базови схващания в икономиката, с които всички ние трябва да сме наясно, за да може всеки да прецени самостоятелно как да постигне възможно най-добрия жизнен стандарт.

Ето защо би било хубаво икономиката и финансите да се учат още в началното училище: те са неизменна част от живота на всеки човек и тяхното осмисляне предопределя в голяма степен жизнения стандарт. Така ерата на неразбираемите финансови анализи може да отмине и всеки ще може да реши за себе си как да борави разумно с парите и активите си.

Заради неяснотите по редица икономически въпроси някои финансови медии създават впечатлението, че страдат от шизофрения. Но всичко това се дължи точно на все още слабите постижения на икономиката, като всеки анализатор избира зад коя догма да застане. Може би в крайна сметка отговорите на важните икономически и финансови въпроси трябва да се потърсят във философията или социологията, а не в математиката или квантовата физика.

Неслучайно думата икономика означава „управление на домакинството“ (от гръцки). В него няма сложни икономически модели или коефициенти. И в ерата на видеоигрите за развитието на икономиката може да помогне нещо много просто и дори забавно – видеоигра, подобна на Сим Сити, която да се фокусира върху развитието на икономиката. Всеки играч ще има набор от природни ресурси, образована работна сила, държавен дълг и т.н., и ще трябва да експериментира с лихвените проценти, държавните разходи и степента на регулация на финансовите пазари.

Това няма да разреши днешните ни икономически проблеми, но пък може да помогне за раждането на нови и по-добре работещи икономически модели в бъдещето.