Само преди месец и половина финансовите медии по целия свят бяха обсебени от разследването срещу инвестиционната банка Goldman Sachs, която бе обвинена в крупни измами с ипотечни ценни книжа.
Мнозина се надяваха, че най-сетне поне един от финансовите гиганти, злоупотребявали със своята власт, ще бъде наказан. Засега обаче такива индикации няма и разследването на Комисията по ценните книжа и борсите в САЩ срещу Goldman Sach продължава.
Но покрай цялата шумотевица най-важната поука от случая остана незабелязана. А тя е, че финансовият сектор се нуждае от истинска реформа, която да отстрани проблемите, свързани с нещата, които може да се правят от банките. Защото най-лоши са именно рисковете, които са поети съвсем законно от играчите, вътре в самата финансова система, се пише в анализ на Financial Times.
Статутът на големите банки очевидно е източник на проблеми – те са едновременно казино, най-големите участници около игралната маса, както и агенти на другите играчи, което създава конфликт на интереси.
И в случай че всичко се обърка, големите банки печелят най-много от ограничената отговорност, която носят, и освен това могат да се ползват от спасителните схеми на правителството заради големия риск, който техният фалит представлява за реалната икономика. А комбинацията от тези фактори е гаранция, че това може да се повтаря отново и отново.
В годините на златния стандарт мащабите на спасителните операции на държавите за банковата система са ограничени, защото стойността на всяка валута съответства на дадено количество злато и не може да се печата неограничено количество пари. След неговото отхвърляне през 1971 г. се налага системата на книжните (декретните) пари, като всички ограничения за тяхното печатане отпадат.
Какво може да се направи?
Едното решение на проблема е да се премине към строго регулирана, олигополна банкова система, както е в Канада. Това обаче противоречи на глобализацията. Достъпът на местното население до чужди банки и на местните банки до международно финансиране преви такива картели нестабилни.
Алтернативата тогава е да се направи сегашната сравнително свободна финансова система по-сигурна, а за тази цел самите финансови институции и връзките между тях трябва да станат по-силни. Трябва още и да се подобри преносът и качеството на информацията, както и да се мотивират участниците да бъдат по-малко непредпазливи. Новата финансова система ще има седем основни елемента, се казва в анализа.
Стъпките към новата финансова система
На първо място трябва да се повишат капиталовите изисквания. Много банки по света са с твърде високи нива на ливъридж, които увеличават прекалено много вероятността да изпаднат в несъстоятелност. Ето защо техният ливъридж трябва да е по-скоро три към едно, а не както сега – до 30 към 1 за някои банки, което е равносилно на лудост.
Освен това банките трябва да имат достатъчно пасиви, които могат да се превърнат в акции в случай на фалит. Това, което се случи след фалита на банката Lehman Brothers, показа, че обикновената процедура по несъстоятелност не работи при сложните финансови институции.
На трето място капиталовите изисквания за банките трябва да бъдат силно антициклични.
Банките също трябва да имат достатъчно лесни за оценка от кредиторите от последна инстанция активи.
След това идва ред на схемите за изплащане на заплати и бонуси. Мениджърите ще трябва да получават своите бонуси в акции, които няма да могат да продават до няколко години, след като са напуснали. Това ще се приложи и за другите служители, за да може да се намалят рисковете, които те поемат.
Шестата стъпка е да се въведат много по-високи изисквания за капитала и обезпечението при търговия с деривативи. Всички сделки с деривати ще трябва да се осъществяват на регулирани борси. Това може да забави иновациите във финансовия сектор, но това ще е за доброто на икономиката.
И на последно място - ще е нужно радикално подобряване на качеството на наличната информация. Най-важна тук е промяната в начина за заплащане на услугите на агенциите за кредитен рейтинг.
Разбира се, дори и след тези корекции, финансовата система си остава машина за кризи, защото рискът в нея се определя не от Бога, а от човека. И докато е изгодно да се поемат рискове, чиито печалби са само за банката, а загубите се натрупват за сметка на другите, няма да могат да се избегнат опустошителните за икономиката последици.
Дълговата криза, която започна с ипотечните ценни книжа в САЩ преди три години, и се прехвърли в сегмента на държавните дългове тази година, ни показа, че финансовата система в сегашния си вид е ахилесовата пета на пазарните икономики.
И ако не се вземат мерки за по-надеждна и стабилна финансова система, е твърде вероятно последиците наистина да бъдат опустошителни следващия път.
00:27 | 13.09.22 г.