Дали намаляването на държавните стимули не е по-рискованият вариант?

Откакто голямата задлъжнялост на Гърция насочи вниманието на финансовите пазари към огромния дълг на редица напреднали икономики, правителствата на няколко европейски страни, в това число Испания, Португалия, Великобритания, Германия и Гърция, обявиха планове да съкратят държавните си разходи.

В своя последен доклад Организацията за икономически сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреди, че развитите страни трябва да започнат да намаляват държавните стимули за икономиката възможно най-скоро. Малко след това политическите и финансови лидери на страните от групата на Г-20 приветстваха решението на европейските страни да пристъпят към ограничаване на фискалната подкрепа за икономиката.

Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман обаче не е съгласен с тяхната позиция, като уточнява, че според него най-голямата заплаха за икономиката в момента е правителствата да спрат да подпомагат безработните и бизнеса по-малко от година, след като икономиката започна да се възстановява от своята най-болезнена рецесия в следвоенния период.

Той смята, че призивите за овладяване на големите държавни дефицити са меко казано безумие на фона на растящата безработица в еврозоната и незначителния прогрес на пазара на труда в САЩ. Пол Кругман припомня как централните банки и правителствата са отговорили адекватно на финансовата криза, като са намалили лихвените нива и са позволили дефицитите да се увеличат. По този начин според него те са приложили поуките от Великата депресия през 30-те години на 20 век и са успели да ограничат щетите.

Сега обаче все повече се чуват призиви за премахване на държавното подпомагане за икономиката, за да може да се изчистят дефицитите в държавните бюджети. Тези мерки според икономиста ще депресират още повече икономиката, което в крайна сметка ще намали данъчните постъпления и ще увеличи дела на дефицита от брутния вътрешен продукт.

Само преди седмица ОИСР не само прикани за съкращаване на държавните разходи, но и прогнозира увеличение на основните лихвени проценти в САЩ, Канада и Великобритания преди края на тази година. Според Пол Кругман обаче притесненията на международната организация са преувеличени, а нейните съвети са напълно откъснати от реалните нужди на световната икономика и противоречат на собствените й прогнози.

Той посочва, че инфлацията в САЩ на този етап е ниска, като от ОИСР очакват тя да остане ниска и през следващата година. Това според него влиза в конфликт с препоръката на ОИСР за рязко увеличение на основния лихвен процент в страната през следващата година и половина.

Икономистът, който получи нобелова награда за теорията си за закономерностите в световната търговия, си обяснява противоречията в доклада на ОИСР с притесненията на нейните икономисти, че финансовите пазари може да започнат да очакват висока инфлация. На този етап обаче такива индикации според него няма, а дори и в началните учебници по икономика пише, че съкращаването на разходите в момент, в който безработицата расте, е възможно най-рискованата идея.

Обяснението е, че по този начин не само се задълбочава икономическият спад, но и логично се влошават бюджетните дефицити. Според Пол Кругман това, което правителството спести като разход, ще се изгуби впоследствие заради намаляването на данъчните приходи в условията на влошаваща се икономическа среда и растяща безработица.

Пол Кругман прави извода, че ОИСР базира своите препоръки на предположението, че това, от което се нуждаят финансовите пазари в момента, са радикални съкращения на бюджетните дефицити. На същата позиция застават и правителствата на страните, които планират да съкращават своите разходи. Но това е далеч от реалните настроения на финансовите пазари в момента, защото въпреки всички притеснения за платежоспособността на американското правителство, лихвените проценти по американските държавни облигации се намират близо до най-ниското си ниво в исторически план.

Най-доброто обобщение на това неправилно схващане според Кругман е, че икономистите и политиците се опитват да дадат на пазарите това, което си мислят, че те биха поискали в бъдеще, въпреки че на този етап липсват каквито и да било знаци за подобни притеснения.

И докато бъдещите ползи от съкращенията на държавните стимули за икономиката си остават илюзия, то вредите за безработните и икономиката ще бъдат реални и много болезнени.