Печели ли някой от дисбалансите между задлъжнелите и спестовните страни?

Противно на всички сложни изказвания и анализи, фискалната криза в Европа може да се обясни по много лесен начин с баснята за щуреца и мравката. Тя обяснява с прости думи как се е стигнало до прекалените дисбаланси в икономиката на еврозоната и в същото време представя опростена картина на световната икономика.

Сега на преден план излиза въпросът кой всъщност печели от натрупаните дисбаланси между мравките и щурците под формата на големи търговски излишъци и дефицити, пише Financial Times.

Традиционното схващане е, че и двете страни ще печелят от всяка доброволна размяна помежду си. Това включва и сделките, при които мравките предлагат стоки на щурците в замяна на плащане след време.

За да е вярно това, трябва и двете страни да са добре информирани при взимането на решение, пазарите да са гъвкави, а договорите да се спазват. Нито едно от тези неща не съвпада с действителността обаче. Според читателите на Financial Times причината двете страни да не могат да вземат правилни решения се крие във финансовите капиталисти, които заблуждават и щурците, и мравките едновременно. Като цяло проблемите с информацията на финансовите пазари затрудняват мравките и щурците да разберат какво се случва, а в най-лошия случай хищните финансови капиталисти използват своето голямо богатство и достъп до информация, за да обърнат нещата в своя полза.

На финансовите пазари със сигурност има периоди на еуфория и паника. Голяма роля в тях играе пазарът на недвижими имоти. В добри времена растящите цени на земята стават гаранция за отпускане на заеми и стимулират поемането на риск чрез по-голяма финансова задлъжнялост. В лоши времена обаче сривът в цените на имотите може да доведе до масови фалити и заплашва да срине финансови компании, които са ползвали прекалено голям ливъридж.

Така в крайна сметка не може да се приеме, че трансграничните парични потоци позволяват на мравките и щурците да вземат правилни решения за времето и сроковете на кредитирането и потреблението. Ето защо има вероятност мравките да открият, че техните средства са били използвани за производството на по-нисколиквидни активи като жилища и че не могат да приберат обратно дължимото. В еврозоната силните нации на мравките може да се справят с проблема, като поставят под централен контрол по-малките задлъжнели страни, но това няма как да се приложи на САЩ например, който е най-големият нетен длъжник в света.

На пръв поглед изглежда, че щурците поне може да се възползват от притока на често безвъзмездни средства. Но това предположение е неоправдано, когато резултатът са неустойчиви нива на потребление и недостатъчни инвестиции в капацитета за производство на търгуеми стоки и услуги.

Икономическият срив, когато притокът на капитали спре, може да бъде много болезнен - още повече при наличие на фиксиран валутен курс или валутен съюз. В този случай за възстановяването на икономиката ще е нужен период на понижение на номиналните заплати и цените в задлъжнелите страни. Това на свой ред повишава реалната стойност на дълга и влошава още повече положението на задлъжнелите щурци.

Като цяло картината показва, че големите притоци на дългов капитал от мравките към щурците изглежда не носят нищо добро на нито една от двете страни. По този начин мравките действително изграждат своя производствен капацитет, но в същото време натрупват голямо количество лоши активи и стават твърде зависими от неустойчивото търсене на щурците. Колониите на щурците от своя страна стават зависими от неустойчивия приток на чужди капитали и прекалената консумация. И когато купонът свърши, и двете страни имат големи главоболия.

Това ни води към следващия въпрос: има ли начин да се гарантира мравките и щурците да съжителстват хармонично?

Един от възможните начини да се разреши проблема е като се намали нестабилността на финансовите пазари. Точно тя е в центъра на дебата за регулацията във финансовия сектор. Едно от простите неща, които могат да се направят в това отношение е да се намалят крайностите на пазара на недвижимите имоти чрез облагане на наемите от земя и премахване на стимулите за ливъридж.

Но най-големият проблем на световната финансова система е опитът на мравките да предоставят толкова голямо външно финансиране на щурците. В крайна сметка това донесе разочарование и на двете страни.

Спестяванията и производственият капацитет на застаряващите колонии на мравките в Европа може да се използват много по-продуктивно, като се отпуска финансиране на развиващите се страни, където се намират най-добрите възможности за нови инвестиции в света. Освен това тези динамично развиващи се икономики почти сигурно ще могат да погасят заемите, която са получили.

Но и в този случай се появяват трудности. От една страна, почти всеки опит да се насочат големи нетни потоци от капитал към развиващите се страни през последните три десетилетия е завършил с голяма криза. В резултат на тези кризи развиващите се страни решиха да поддържат излишъци по текущите си сметки и да натрупват все по-големи количества валутни резерви.

И докато това продължава, колониите на щурците от развитите страни ще си останат нетен получател на капитали, които със сигурност ще продължат да прахосват. И все пак, под натиска на самата криза, някои от колониите на щурци ще заприличат повече на мравките. Но ако днешните богати колонии на мравките не променят поведението си, тогава могат да се натрупат още по-големи излишъци. Ако развиващите се пазари не започнат да поемат тези излишъци чрез инвестиции в рентабилни проекти, тогава светът може да попадне в капана на заниженото потребление, при който всички ще търсят начин да трупат излишъци от своя износ.

От всичко казано дотук се вижда, че притокът на финанси от експортно-ориентираните към задлъжнелите страни завърши с тежки последици, а пренасочването на капитал от по-старите колонии на мравките към по-младите в развиващи се икономики също не се получи. И ако не се намери начин тези проблеми да се преодолеят, тогава и отворената глобална икономика сама по себе си може да изчезне.