Кои са „номинираните“ за най-засегнати от дълговата криза в Европа

Налице е голямо количество рисков дълг в еврозоната, като никой не знае колко точно е той, а пазарите са недоверчиви към плана на „еврокрацията“ за справяне с него.

Следователно някой ще загуби пари, разсъждава пред Wall Street Journal Ъруин Стелзър, директор на отдела за изследване на икономическите политики в института Хъдзън.

Ето кои са „номинираните“ според него:

- Всеки, който е заел пари на проблемните държави, включително банки от Европа и САЩ; - Банки и парични фондове, които имат бизнес с кредиторите на тези държави; - Данъкоплатците от ЕС и САЩ, които трябва да спасят задлъжнелите страни, било директно или чрез МВФ; - Спестителите, пенсионерите и бъдещите поколения, ако ЕЦБ реши да печата пари, за да плати за държавните облигации, които купува, тъй като пазарите не са склонни да го направят при лихви, които длъжниците могат да си позволят.

Силните на деня биха избрали за победител всяка от горепосочените номинации, с изключение на кредиторите.

Това изглежда странно, тъй като тези кредитори по своя собствена воля отпускаха заеми в преследване на възвръщаемост, според тях пропорционална на поетия риск.

За политиците, пропити от духа на еврозоната, това е въпрос на война и мир, въпрос на спасяване на европейския проект и недопускане на мощната Германия да преследва собствените си, вместо европейските интереси.

За тях, ако еврото се срине или еврозоната се свие, вместо да продължи да се разширява, европейският проект ще бъде близо до края си, с последици, предвидими от кървавата история на континента.

По-малко апокалиптично, французите се страхуват, че ако се стигне до необслужване на държавни дългове (деликатният термин е „преструктуриране“), то ще бъде пропиляна възможността, която дълговата криза дава за следваща стъпка в прехода от Европа на суверенните държави към Съединени европейски щати, чрез централизиране на контрола върху фискалните политики на страните-членки.

Икономистите гледат на нещата по-различно. Спасяването на Гърция създаде морален риск, отправяйки сигнал към другите силно задлъжнели страни, че дори ако са малки, те все пак са твърде големи, за да им бъде позволено да фалират от „еврокрацията“.

Но ако, както се планира, еврозоната като цяло вземе назаем пари, за да изплати гръцкия дълг, тя просто ще превърне гръцкия риск в свой.

Пазарите обаче смятат, че Европа просто отлага неизбежната развръзка – северната й част няма достатъчно средства на разположение, за да предотврати преструктурирания на дълговете.

Скоро тежестта на проблема ще се пренесе върху кредиторите на Гърция, които без съмнение вече пресмятат каква част от вземанията си ще трябва да отпишат, като 30% е цифрата, която се споменава най-често.

Освен ако, разбира се, ЕЦБ не започне да печата пари, за да плати за държавните облигации, които купува. Никой запознат не вярва на обещанията на управителя й Жан-Клод Трише, че това няма да се случи.

„Покупката на държавни облигации повдига въпроса за независимостта на ЕЦБ“, смята Джон Тейлър от Станфордския университет.

Според експерти е вероятен прилив на новоотпечатани евра, който ще свали стойността на единната валута до около 1,10 долара.

Безпокойството в Германия ще нарасне. Страхът от инфлация и негодуванието от спасителните операции вече изтриха прилагателното „желязната“ от канцлера Ангела Меркел.

По-евтиното евро обаче се приветства от индустриалците, и не само в Германия. Износът на еврозоната процъфтява.

Това обаче е само лъч светлина през облаците, които няма да бъдат разсеяни, докато обезценката на дългови активи и фундаменталните икономически реформи не заместят атаките срещу „спекулантите“, като част от решението на проблема.

Междувременно ще господстват икономическите лишения и бавният или никакъв растеж.