На валутните пазари постепенно си пробива място темата за повишението на лихвените проценти от страна на водещите централни банки. Коя от тях ще бъде първа е основният въпрос, който приковава вниманието на анализаторите. Причината – колкото по-точна позиция заемат те, толкова по-голяма печалба ще могат да постигнат.
Всъщност една от считаните за по-важни централни банки вече повиши основния си лихвен процент. Това сториха в Израел, но новината бе приета по-скоро равнодушно от пазарите, тъй като шекелът не попада сред основните валути, с които се спекулира на валутния пазар.
Най-явният кандидат за първа централна банка, която ще вдигне лихвения процент в Европа е централната банка на Норвегия. Ако може да се съди по поведението на трейдърите, възможно е това да стане още през октомври. Причината – през последното тримесечие норвежката крона поскъпна с цели 6 на сто срещу еврото, пише немският вестник FAZ.
По-обхватен поглед към основните икономики в света ни показва, че все по-категорично на пътя на повишение на основната лихва стоят Австралия и Нова Зеландия. Такива са и Китай и Индия, но към този момент китайската валута не е атрактивна, тъй като е обект на огромни и тежки регулации.
Всички тези страни се представят относително добре в условията на глобалната криза, особено на фона на развити индустриални държави като САЩ и членовете на еврозоната.
Икономики като тези на Норвегия и Австралия получават силна подкрепа от цените на петрола и индустриалните метали, които постепенно пълзят нагоре от края на миналата година. Китай пък насърчава растежа на целия азиатски регион заради огромното потребление, което генерира.
По време на кризата почти всички централни банки понижиха основните си лихвени проценти толкова ниско, колкото никога досега. Водещите икономики започнаха да оперират при екстремно ниски стойности на основната лихва – в еврозоната тя е 1%, в САЩ – между 0 и 0,25%, във Великобритания – 0,5 на сто, а в Япония – 0,1 на сто.
Всичко това доведе до преструктуриране на валутните стратегии и смяна на настроенията. Търговията тип carry-trade мина на заден план заради понижената доходност, която предлага. Основните валути в нея пък се смениха, като вместо традиционното използване на йената все по-активно се налага щатския долар.
При въпросната стратегия инвеститорите заемат средства в нисколихвена валута и ги инвестират в инструменти, деноминирани във валута, чиято основна лихва е по-висока. Свиването на лихвените диференциали намали значително атрактивността на carry-trade-a, но според мнозина е въпрос на време традиционните за стратегията валути – австралийски и новозеландски долари, южноафрикански ранд и т.н. отново да възвърнат позициите си.
Противно на прогнозите, че именно Нова Зеландия, Австралия и Норвегия първи ще прибегнат към увеличение на основните си лихвени проценти, 27% от участниците в анкета на Investor.bg очакват това да стори американският Федерален резерв.
Общо 20% от участниците в анкетата смятат, че първи ще бъдат Австралия или Нова Зеландия, а по 16% от отговорилите са дали отговор, че ЕЦБ ще бъде първата водеща банка, която ще увеличи лихвения процент или ще станем свидетели на координирани действия от страна на водещите централни банки.
Независимо коя от институциите ще направи първата крачка, въпрос на време е някои от традиционните износители на суровини да вдигне лихвеният процент. В групата на този тип държави би следвало да се включат още Канада и Бразилия, както и Южна Африка. Причината за това е повишението в цените на основните суровини, което би заплашило с инфлация страните-износителки.
12:32 | 20.08.22 г.