Левът се нуждае от калории, за да стигне справедливата си стойност

Ежегодните данни на The Economist за т.нар. BigMac индекс показват, че въпреки глобалната финансова криза валутните курсове не са претърпели значителни изменения по отношение на намирането на „справедливата си стойност“. Резултатите от изследването на изданието за тази година показват, че въпреки турбуленциите на пазарите валутите не са се доближили до въпросните нива, а курсовете на някои от тях изглеждат дори по-изкривени спрямо миналата година.

Изчисленията на The Economist дават да се разбере, че едва няколко валути се движат в близост до „справедливата си стойност“ на база измерване на паритета на покупателната им способност чрез сандвича Big Mac. От кошницата, включваща седемте валути, с които Федералният резерв на САЩ изготвя т.нар. доларов индекс например едва една-единствена валута (австралийският долар) се движи в границите на 10 на сто от справедливата си стойност. Еврото е надценено с цели 50 на сто, валутите на Великобритания, Швеция, Канада и Швейцария също са доста надценени. Единствено за японската йена може да се каже, че е подценена, като тя е с 27 на сто „по-евтина“.

Отново както и през миналата година азиатските валути изглеждат силно подценени срещу долара. Така например сингапурската парична единица е с 18 на сто под справедливата си стойност, а южнокорейската – с 12 на сто. Особено фрапантно е разминаването при китайския юан и хонконгския долар, които са подценени срещу американския долар съответно с 49 на сто и 52 на сто.

Най-надценени срещу зелените пари според изследването на The Economist са валутите на Норвегия (121 на сто), Швеция (79 на сто), Швейцария (78 на сто), Дания и Исландия (по 67 на сто)*.

Къде сме ние?

В България един BigMac струва 3,59 лв. По фиксинга на БНБ това прави 2,88 долара за един сандвич, което означава, че българският лев е подценен с цели 19 на сто. Ако бъде направена съпоставка с цената на бургера в еврозоната, то се набива на очи фрапантното разминаване на паритета – на фона на „подценеността“ на валутата ни изпъква „надценеността“ на еврото срещу долара – цели 50 на сто.

Данните на Economist показват, че в еврозоната един BigMac струва средно 3,37 евро. Прилагането на методологията за изчисляване на паритета на покупателната способност по отношение на единната валута и лева води до категоричен резултат за подцененост на националната ни валута. Цената на използвания за сравнение у нас сандвич е точно 1,84 евро, което автоматично показва подцененост на лева в размер на впечатляващите 46 на сто.

От тук може да се направи изводът, че валутата ни е оценена доста несправедливо на база BigMac индекса и трябва да поскъпне. Дали обаче това е оправдано с оглед цялостната ситуация в икономиката е трудно да се каже, още повече в нарасналата дискусия около стабилността на валутния борд у нас, ползите от него и опасностите, които крие. Безпристрастната оценка на база сандвича показва, че на валутата ни са нужни още доста калории, за да достигне своята „справедлива стойност“.

Методологията

Индексът Big Mac е въведен през 1986 г. и сравнява цените на бъргърите в страните, в които има вериги MсDonald's. Индексът е груб ориентировъчен знак за оценка на валутите и според създаделите му неговата цел е да се демонстрира по лесен и достъпен начин теорията за паритета на покупателната способност на различните валути. Това става не както е в учебниците чрез кошница от стоки, а чрез сравняването на една-единствена стока, чиито характеристики би следвало да бъдат еднакви в различните държави.

Методологията на разработване на индекса изисква да имаме на лице цената на бургерите в изследваните държави, изразени в местна валута. След това се взима курсът на местната валута срещу долара и цената се „обръща“ в американската валута. Последната стъпка е сравнение между цената на един BigMac в САЩ и съответната държава. На тази база се преценява дали местната валута е подценена или надценена срещу долара. В случай че в изследваната държава цената в доларово изражение е по-висока, то валутата й е надценена – при това точно с толкова, колкото е процентната разлика между цената на сандвича в САЩ и конкретната страна.  

*Пълен списък на валутите може да бъде намерен на страницата на The Economist