Ще поеме ли някой ролята за стабилизиране на долара?

Вчера американският долар потъна до ново историческо дъно срещу еврото, отстъпвайки до 1,6038 EUR/USD. Предишният рекорд на единната валута беше при 1,6018 долара за евро и беше постигнат на 22 април, когато икономическите данни бяха далеч по-различни. 

При тогавашния възход на единната валута данните за еврозоната бяха доста позитивни, не се очакваше централната банка да променя лихвения процент, а макар и усилваща се, инфлацията не се беше превърнала в такъв проблем, какъвто е към настоящия момент. Бизнес доверието и потребителските настроения бяха далеч по-позитивни и основните показатели за икономиката показваха стабилност. Едновременно с това Федералният резерв на САЩ все още водеше политиката си на понижение на лихвения процент, което отслаби долара.

Сега нещата стоят по коренно различен начин. Като основен двигател на валутния курс в момента отново се явяват проблемите в САЩ. Противно на очакванията обаче дори слабите данни от еврозоната не спомагат за задържането на обезценяването на зелените пари. Вчерашните данни на изследователския институт ZEW например показаха далеч по-голям от очакванията спад на инвеститорското доверие до минус 63,9 пункта, а това е най-ниското ниво, откакто е създаден показателят.

При нормална ситуация на валутните пазари подобни слаби данни биха довели до успокояване на очакванията за висока инфлация и биха накарали ЕЦБ да се замисли над възможността да не повишава лихвения процент допълнително. Това от своя страна би следвало да се отрази негативно на валутния курс и еврото да отстъпи от позициите си. Така вероятно щеше да се случи при стабилна американска икономика.

Сегашното развитие на събитията в САЩ обаче не позволява ни най-малко да се говори за стабилна икономика – сривът на ипотечния пазар продължава с пълна сила, безработицата расте, а финансовите пазари са обхванати от силно негативни настроения и са изключително нестабилни. Това от своя страна поражда опасения за бъдещето на американската икономика и насочва вниманието към действията на Фед.

Пред централната банка обаче алтернативите сякаш започват да се изчерпват – лихвеният процент е на може би най-ниското възможно ниво заради растящата инфлация, а операциите по финансиране на инвестиционните банки носят само временен успех. Фед започна радикални промени на кредитните пазари, но те ще влязат в сила едва в края на следващата година. Сложността на ситуацията накара дори самия Бернанке да се откаже от изказването си отпреди месец, че рисковете пред икономиката намаляват, и да изтъкне увеличената опасност едновременно от забавяне на растежа и висока инфлация.

Както и през април, така и сега погледите са насочени към Фед. Всички очакват посоката, която ще избере банката, като едно е сигурно – каквото и да предприеме централната банка, недоволни ще има. При положение че институцията остане твърда и започне да преследва борбата с инфлацията като основна цел, зелените пари неминуемо ще повишат курса си. Това обаче става все по-малко вероятно с оглед непрекъснато влошаващите се икономически данни.

Независимостта на централната банка, която непрекъснато се изтъква от американските управляващи, трябва да бъде доказана именно сега – с категорична борба за стабилизиране на курса на долара, с оглед снижаване на инфлационните очаквания. В условията на президентската кампания, която се води в страната, на преден план обаче излизат различни от антиинфлационните инструменти. Това се вижда от опитите на изпълнителната и законодателната власт да облекчат състоянието на домакинствата и да спечелят симпатии за предстоящите избори.

В тази насока вече видяхме няколко инициативи – данъчните отстъпки от миналия месец, предложението на президента Буш за разрешаване на добива на петрол в американските териториални води, както и ясното послание на финансовия министър, че ипотечните гиганти Freddie Mac и Fannie Mae няма да бъдат изоставени в критична ситуация.

Тези мерки обаче приличат повече на пясък в очите за американците, тъй като нито една от въпросните стъпки не е насочена към отстраняване на фундаменталните проблеми за икономиката – нито цената на петрола ще падне скоро след започването на производство в американския шелф, нито домакинствата ще получат трайни изгоди от данъчните отстъпки. А относно думите на финансовия министър за Freddie Mac и Fannie Mae коментарът е излишен – достатъчно е обстоятелството, че от изказването на Поулсън в петък до вчера капитализацията на двете компании падна с още близо 50 на сто.

Всичко това ни кара да бъдем доста скептични относно бързото излизане на САЩ от кризата. По-съществено обаче е дали скоро ще бъде даден сигнал как ще се развие борбата с проблемите и кой ще поеме отговорността. Особено сериозно стои този въпрос след вчерашната реч на Бернанке, която ясно даде да се разбере, че дори и централната банка не е наясно кое да бъде избрано като приоритет – борбата с инфлацията или поддържането на растежа.