Понякога дори очакваните събития могат да предизвикат безпокойство. Малцина останаха изненадани вчера следобед, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи лихвения процент с четвърт пункт до 4,25 на сто. Президентът на институцията Жан-Клод Трише беше намекнал, че е вероятно да има увеличение на лихвите, като подобно послание беше отправено и с изявления на някои от членовете на управителния съвет на ЕЦБ. Дори и подновената нестабилност на глобалните пазари не спря банката да вземе планираното решение – на пресконференцията след вчерашното заседание Трише заяви, че то е прието с пълно единодушие.
Промяната на политиката обаче е най-противоречивата за десетгодишното съществуване на институцията, се казва в анализ на The Economist. До този момент действията на банката бяха недвусмислени – тя увеличаваше лихвения процент, когато икономиката набираше сила и ценовият натиск се повишаваше и го смъкваше при заплаха от спад на търсенето. Този път решението беше различно и дойде в момент, когато инфлацията и икономиката се движат в противоположни посоки. Внимателно наблюдаваният индекс на бизнес активността, данните за който излязоха в сряда, показа, че през юни активността е паднала до най-ниските си нива за последните пет години. Същия месец ръстът на потребителските цени възлезе на 4,0 на сто – най-високото ниво от въвеждането на еврото и двойно над заложения от ЕЦБ таргет за инфлация от 2,0 на сто.
Твърдият ангажимент на ЕЦБ да възстанови и поддържа ценова стабилност води до това, че заплахата от инфлация се приема като по-опасна от страха от рецесия, поради което станахме свидетели на увеличение на лихвите. В настоящия момент обаче мнозина биха характеризирали този ход като сериозна грешка. Високата инфлация най-често отразява значително поскъпване на суровините и в частност на петрола и храните. Тези цени се формират на световните пазари и са неподвластни на контрол от страна на ЕЦБ. Това означава, че инфлацията ще започне да се забавя едва тогава, когато суровините започнат да поевтиняват. Другият вариант е отслабването на икономиката да поведе след себе си и спад на поскъпването на живота.
Решението на ЕЦБ този път има малко „тънка“ цел. Ръководителите на институцията знаят, че ръстът на инфлацията се формира частично и от очакванията за поскъпването на живота, което имат хората. Причината за хода, който предприе банката, е в увеличаващия се брой изследвания, които показват повишение на инфлационните очаквания. Опасенията на ЕЦБ са свързани с това, че ако настроенията сред бизнеса се отразят на начина на определяне на цените и заплатите, инфлацията може да остане висока дълго след стабилизирането на цените на петрола и храните. Важността на очакванията се видя и по време на пресконференцията на Трише, тъй като той нееднократно заяви, че доверието, което имат хората във възможността на ЕЦБ да осигури ниска инфлация в краткосрочен период, е изключително важно.
По принцип инфлацията зависи от доверието на обществото в ръководителите на монетарната политика относно способността им да забавят темпа на поскъпване на живота. Ако хората вярват, че инфлацията ще падне обратно до заложения таргет, тогава работниците биха смекчили исканията си за по-високи заплати, а бизнесът би се замислил дали да вдигне цените на продукцията си. Именно на това се надява и ЕЦБ – чрез увеличаване на лихвата в деликатния момент, в който се намира икономиката, да бъде изпратено ясно послание, че се взимат сериозни мерки за контрол върху инфлацията.
Дали не е редно и останалите централни банки да постъпят по същия начин? Инфлационните очаквания се увеличават както във Великобритания, така и в САЩ. Но тези две икономики са ударени далеч по-силно от кредитната криза и поевтиняването на жилищата. Вчера стана ясно, че през юни американската икономика е изгубила нови 62 хил. работни места, а в подобна нестабилна обстановка властите могат да се облегнат на факта, че за работниците ще бъде далеч по-трудно да получат по-високи заплати, а за бизнеса – да увеличи цените. Това кара ЕЦБ да бъде далеч по-внимателна, тъй като силата както на пазара на труда, така и на този на стоки и услуги, прави вероятността от спад в цените в отговор на икономическа слабост далеч по-малко възможна.
Освен в случай на внезапен спад в цената на петрола, инфлацията в еврозоната ще се задържи около 4,0 на сто през следващите месеци, завършва анализът на The Economist. Към момента финансовите пазари очакват да последва поне още едно повишение. Трише обаче заяви, че „няма интерес“ от промяна на лихвения процент в близко бъдеще, което доведе до силен спад на еврото. А от това неминуемо може да последва нов инфлационен натиск.
12:14 | 07.09.22 г.