Върви ли британският паунд по пътя на долара?

В момент, когато погледите на всички, които търгуват по световните пазари, са насочени към състоянието на американската икономика и най-вече към възможността тя да изпадне в рецесия, двойката евро-долар стана особено атрактивна и предизвиква интереса на мнозина с поредицата от рекордни дъна, които отбелязаха зелените пари. Същевременно обаче не може да бъде подминат и фактът, че единната валута напредва силно и срещу друга от основните парични единици в света – британския паунд.

От началото на новата година доларът почти непрекъснато бележи спад спрямо еврото, като до момента той възлиза на около 8 на сто. В същото време обаче американската валута остава сравнително стабилна по отношение на британската лира, като в рамките на днешната сесия доларът се възстанови на нивото си от 1 януари – 1,9847 GBP/USD. Еврото от своя страна пък се възползва от проблемите на Острова и напредва с близо 8,5 на сто – от 0,7348 EUR/GBP на 1 януари до новия рекорд от 0,7968 лири за едно евро днес.

Тази тенденция кара мнозина да смятат, че икономиката на Обединеното кралство е тръгнала по пътя на американската. Двете държави са значително обвързани както икономически, така и политически, което неминуемо допринася за разпространението съответно както на позитивни, така и на негативни настроения и тенденции от едната държава към другата и обратно. Това се вижда от почти паралелното поевтиняване на лирата и долара спрямо единната валута, макар от началото на годината новините от САЩ да са далеч по-негативни от идващите от Острова.

Сигналите за слабост от Великобритания идват от няколко посоки. На първо място стои обстоятелство, което силно напомня за състоянието и проблемите на американската икономика – понижаващи се цени на имотите. Последните данни на Nationwide показаха, че през март цените на жилищата са паднали с 0,6 на сто спрямо предходния месец, запазвайки темпа на понижение в сравнително стабилни граници вече пети пореден месец.

Това обаче не изчерпва мрачната ситуация в сектора на недвижимите имоти, тъй като според анализ на немския вестник FAZ трендът при цените на жилищата се намира доста под сегашните ценови равнища. При еднакви други условия такава ситуация би трябвало да доведе до нови понижения на цените и мерки от страна на централната банка за подобряване на условията за кредитиране с цел повишаване на интереса към инвестициите в имоти, тъй като в противен случай положението може да излезе от контрол и да се повтори горчивият опит на САЩ.

Такава стъпка към момента обаче е поставена под доста въпросителни. Те са свързани с инфлацията и паричното предлагане на Острова, които едва ли могат да позволят на АЦБ да предприеме агресивна серия от редукции, подобна на тази, която осъществява Федералният резерв. Потребителските цени във Великобритания през февруари отчетоха силен ръст – от 2,2 на сто през първия месец на годината тяхното повишение достигна 2,5 на годишна база, като основната причина – растящите цени на горивата и хранителните продукти, дължащи се главно на спада на долара, е далеч извън възможностите за въздействие на местните институции. Същевременно с това паричното предлагане, измерено чрез широкия агрегат М4, бележи непрекъснат възход през последните месеци, което от своя страна допълнително засилва инфлационния натиск.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че Великобритания стана първата държава, пострадала значително от ипотечната криза, която започна от САЩ. Това се случи още миналата есен, когато ипотечният кредитор Northern Rock беше доведен до ръба от своите клиенти и заради невъзможност да преодолее ликвидните си проблеми се наложи да бъде национализиран. С това обаче проблемите във финансовия сектор не свършиха – доверието между банките остава ниско и междубанковите лихви се движат в близост до рекордните си стойности от края на 2007 година.

Днешният рекорд от 79,68 пенса за едно евро е исторически връх в досегашната история на валутната търговия. За това може би допринасят и коментарите на високопоставени представители на Европейската централна банка по отношение на лихвения процент в еврозоната, докато същевременно колегите им от Английската централна банка не са така категорични по отношение на монетарната политика и от декември насам понижиха на два пъти лихвата до 5,25 на сто.

Отстъплението на британската валута обаче едва ли може да бъде отдадено само на стабилността в еврозоната, което предполага, че за спада има и далеч по-фундаментални причини. Сред тях, разбира се, попада и проблемът с дефицита в търговския баланс на Великобритания, който силно наподобява този на САЩ, което пък кара мнозина анализатори да съзират опити централната банка на Острова да подражава на Фед – благодарение на слаба местна валута да бъдат изгладени фундаментални проблеми на икономиката.

Дали обаче властите във Великобритания ще успеят да постигнат това и дали действията им ще дадат резултат предстои да се види през следващите месеци. Освен това е далеч по-вероятно причините за стабилизацията да дойдат по-скоро отвън, отколкото от самата британска икономика – така, както става в момента с голяма част от причините за проблемите.