Анализ на Волфганг Мюнхау, колумнист във Financial Times, поставя ударението на кризата върху геополитическите последици, които може да има тя, и върху въпроса дали единната валута може да измести американския долар като основна разплащателна единица в света.
Обърнах внимание на подобна възможност, докато четях най-новия анализ на професорите Мензи Чин от университета в Уисконсин и Джефри Франкел от Харвард. Те са провели симулация, която показва, че еврото ще измести долара като най-разпространената резервна валута в света в рамките на следващите 10-15 години. Техният анализ не се базираше на настоящата криза, но тя би могла лесно да ускори тенденциите, които те определят.
Не разглеждайте това изследване като някаква антидоларова пропаганда. Двамата професори са започнали, разглеждайки противоположната страна на нещата – че еврото няма да успее да се наложи над долара още дълго време. В крайна сметка, светът не сменя резервната си валута твърде често.
До Втората световна война стерлингът е държал водещата позиция, но я е загубил заради прекалените имперски амбиции на Обединеното кралство. Още през 70-те години на XIX век американската икономика вече е изпреварила тази на Великобритания, но заради липсата на развит финансов сектор, какъвто започва да съществува едва след създаването на Федералната резервна система през 1913 година, възходът на долара е бил забавен.
Статусът на глобална резервна валута се придобива на база много фактори, сред които са размерът на местната икономика, делът на страната в международната търговия и дълбочината на финансовите пазари. Съвсем различно нещо обаче е инерцията – ако дадена валута вече се е наложила като глобална резервна парична единица, то е силно вероятно е това да продължи бъде така. Това обаче продължава до един момент – точката на пречупване.
Професорите Чин и Франкел поставят две основополагащи причини за намаляването на водещата международна роля на американски долар. Първата е перманентният дефицит по текущата сметка, комбиниран с вече продължителното поевтиняване на курса на американския долар, което може би е съчетано и с прекомерни имперски амбиции.
Втората е възникването на великолепна алтернатива на зелените пари. Нито йената, нито немската марка са имали реалистичен шанс да заместят долара досега. Еврото обаче е реална алтернатива. Икономиката на еврозоната е голяма почти колкото американската и, ако продължи да се развива така, може и да я задмине. На практика финансовият сектор на еврозоната е в Лондон, макар на Острова да не са приели единната валута. Освен това финансовите пазари в еврозоната са почти толкова развити и ликвидни, колкото са и американските.
Очакваната скорост, с която доларът може да загуби доминиращата си позиция като глобална резервна валута, очевидно зависи от схващанията на всеки отделен човек. Трудът на двамата професори обаче показва, че подобно нещо може да се случи шокиращо скоро. Някои от очертаните от тях тенденции се ускоряват точно в този час. Безразсъдната монетарна политика на Федералния резерв ускори поевтиняването на долара и предизвика големи инфлационни очаквания. Аз лично очаквам инфлацията да достигне своя пик, след като настоящата рецесия приключи, казва Мюнхау. Освен това, в бъдеще инфлацията ще тежи силно на глобалната роля на американския долар.
Непосредствена последица от високата инфлация ще бъде това, че за много от развиващите се държави ще бъде трудно да запазят настоящите фиксирани към долара валутни курсове. В момента те може би не са склонни да премахнат фиксираните курсове, но ще се стигне до момент, когато инфлационният натиск ще стане непоносим. Ако развиващите се държави сменят валутата, към която са прикрепени, те почти веднага ще трябва да ребалансират своите валутни портфейли.
Друг фактор, който води в тази посока, е и отслабващият финансов сектор в САЩ. Това се дължи на кризата на транзакционно базирания англо-саксонски капитализъм. Не отдавна тази система се приемаше като силно превъзхождаща старомодната система на еврозоната. Лично аз изпитвам съмнения, че след няколко години хората ще продължат да определят относителните предимства на англо-саксонската и европейската континентална система по същия начин, както го правят сега. Моето мнение е, че икономиката на еврозоната ще издържи на икономическите шокове на кредитната криза и ще остане в относително по-изгодна позиция.
Съгласно казаното за инерцията, еврото няма да успее да измести долара скоро. Към настоящия момент единната валута държи едва малко над една четвърт от световните валутни резерви, срещу две трети в долари. Но за да приемете завинаги доминацията на долара над еврото, трябва да се опрете на доста отдалечени от реалността конспиративни теории. Според една такава теория централните банки са се договорили да държат доларовите си средства, за да запазват стойността на активите си. В реалността обаче не става така. Факторите, които са довели до фаворизиране на американската валута в миналото, биха могли лесно да се прехвърлят върху еврото и да го изведат като водещо занапред.
Потенциалните геополитически последици от подобно стечение на обстоятелствата и изместване на долара са необятни. Като начало САЩ биха изгубили изключителната си привилегия да получават перманентно по-висока доходност от чуждите активи, отколкото трябва да плащат на чужденците, които инвестират в страната.
Доларът внезапно ще престане да бъде „наша валута, но ваш проблем“ и влиянието на международните финансови институции ще намалее. Изгубването на ролята на долара като водеща световна валута не само ще доведе до загуба на политическа мощ, а направо „ще узакони“ загубата на сила от САЩ.
За избягването на подобен драматичен трус, политиците могат да направят твърде малко. Аз подозирам, че политическата система не е наясно какво ще я сполети. Същото важи и за политическите лидери в Европа, които до момента не са дали сигнали, че са готови да се справят с отговорностите, които произтичат от поемането на глобална водеща роля от страна на еврото.
19:03 | 04.09.22 г.