Първите заседания на Английската централна банка и Европейската централна банка за 2008 година са насрочени за днес. Те се очакват с интерес от трейдърите с оглед нестабилността на валутните пазари и голямата волатилност в курсовете на валутите. Именно за това днешните срещи са едни от най-важните събития във валутния календар от началото на новата година.
Решението на ръководителите и този път няма да е лесно, тъй като ситуацията в най-голямата икономика в света – САЩ, продължава да се влошава. Това води след себе си понижение на курса на американската валута, което допринася за високите цени на горивата, металите и останалите суровини. Най-ясно това се вижда от рекордите, които поставиха котировките на петрола и златото от началото на новата година. И докато пазарите вече калкулираха понижаване на лихвата в САЩ с 0,25 процентни пункта до 4 на сто (вече се засилват прогнозите и за по-агресивна редукция), то във Великобритания и еврозоната нещата не са така категорични.
Първото от двете заседания е това на Английската централна банка. Категоричността, с която преди месец ръководителите на институцията решиха да намалят лихвите от 5,75 на 5,50 на сто, дава повод за очаквания, че отново можем да станем свидетели на понижение. В тази посока действат няколко основни фактора.
На първо място като причина за понижение на лихвите може да се посочи кризисната ситуация в сектора на недвижимите имоти на Острова. Редица изследвания на различни институции показват, че цените на жилищата през 2007 година са отбелязали най-малкото си годишно увеличение за повече от десетилетие. За негативната тенденция допринасят и затегнатите условия по кредитирането, които вероятно ще доведат до понижения в цените на недвижимите имоти.
Именно кредитният пазар може да изиграе ключова роля при вземането на решението за лихвите, тъй като в края на миналата година страната изпита силна ликвидна криза заради недоверието между отделните банки, което беше предизвикано от неизвестността относно рисковите експозиции на американския пазар. Аргумент по посока на по-ниските лихви е и докладът на АЦБ от началото на годината, който показа, че кредитирането на фирмите и домакинствата от страна на търговските банки ще се свие допълнително през първото тримесечие на годината.
За последния месец ситуацията в страната не се промени особено, което също може да се приеме като сигнал, че лихвите могат да бъдат понижени отново. Така например инфлацията за ноември показа по-ниска от очакваната стойност, като възлезе на 2,1 на сто на годишна база. Стойностите на PMI индексите за производството и сектора на услугите за декември пък отбелязаха разнопосочно движение, като производственият индекс падна до 52,9 пункта, а този за сферата на услугите нарасна до 52,4 пункта.
Така вероятно ще станем свидетели на нова редукция с 0,25 процентни пункта до 5,25 на сто, но все още прогнозите на анализаторите са раздвоени.
По-категорични изглеждат очакванията за решението на Европейската централна банка. За момента преобладаващите прогнози са, че въпреки високите стойности на еврото спрямо основните валути, което силно застрашава местните производители, ръководителите на ЕЦБ ще поставят в центъра на вниманието проблемите с инфлацията. Това се вижда и от последните публични изяви на ръководителите на институцията, в които нееднократно беше посочено, че ценовата стабилност е цел номер едно пред Европейската централна банка.
Консервативната монетарна политика на институцията обаче може да доведе до още по-големи проблеми за икономиката в еврозоната. Това се вижда от последните данни за потреблението, които показват спад на потреблението през ноември, макар в 13-те страни да е отчетена рекордна заетост и безработицата да намалява.
Политиката на ЕЦБ започва да печели все повече критици, тъй като производството и износът търпят значителни щети от високите нива на единната валута. Въпреки това обаче едва ли институцията ще се вслуша сериозно в критиките, тъй като инфлацията вече е далеч над заложения таргет от 2 на сто, като вече надхвърля 3 на сто - най-високата стойност за последните шест години.
Друг фактор, който има силно влияние върху действията на ЕЦБ, е състоянието на междубанковия пазар в еврозоната. В края на миналата година той беше обхванат от силна ликвидна криза, като тогава се наложи институцията да отпусне над 350 млрд. евро, за да стабилизира ситуацията. Засега интервенцията дава резултат и междубанковите лихви регистрират понижения, което дава още един аргумент по посока запазване на настоящите лихвени нива.
15:48 | 11.09.22 г.