Дошъл ли е краят на господството на долара? Едва ли

След негативното за американската валута тримесечие, през което бяха изписани много страници за това как доларът ще загуби позицията си на световна валута и скоро ще станем свидетели на детронацията му, е редно да се обърне внимание и на обратната гледна точка. По посока на засилване на проблемите говорят множество фактори, но също така има и доста аргументи, подкрепящи светлите дни пред зелените пари. Един от основните аргументи за бъдещия колапс на долара е обвинението, че слабата американска валута води до засилване на инфлацията в световен мащаб, тъй като по-голямата част от борсовите стоки се котират в долари. Това според някои ще доведе до смяна на водещата валута с цел предпазване от подобен риск. Голям брой анализатори сочат продължаващия вече доста години дефицит в търговския баланс на САЩ и отслабването на долара спрямо еврото като признаци за скорошното изместване на зелените пари. Такова изместване на водещата световна валута обаче би било доста трудно. Простите факти говорят, че към момента централните банки в глобален мащаб държат около 2/3 от валутните си резерви в долари, а промяна на това обстоятелство би довело до сериозни проблеми. Основна причина за недопускането на подобен ход е допълнителната обезценка на долара, до която би се стигнало в такъв случай. Освен това изоставянето на долара като световна валута ще доведе до силна инфлация, поевтиняване на доларовите активи, ръст на лихвите и рецесия в САЩ. Подобно развитие на ситуацията не би било от полза на никого в настоящия момент, тъй като Америка все още разполага с най-голямата икономика в света и е най-големият потребител на вносни стоки. Има доста фактори, които показват, че настоящата ситуация може да се разглежда като временна корекция, която скоро може да завърши и доларът отново да набере сила. Простата нужда на съвременната световна икономика от валута за международни разплащания, която да улеснява ценообразуването и търговията води до голямата важност на долара. Към момента фактите говорят, че именно американската валута е най-подходяща за целта, тъй като САЩ разполагат с брутен вътрешен продукт от над 13 трлн. долара годишно, както и работещи, ликвидни и ефективни капиталови пазари, показва анализ на Foreign Policy. Друго обяснение за мястото на американската валута в световната икономика е теорията за „купувач от последна инстанция“. Според нея държавите притежават и търсят доларови активи, защото желаят да имат търговски излишък със САЩ. Теорията гласи, че много страни не могат да осигурят достатъчно вътрешно търсене на местните стоки и насърчават растежа и заетостта, разчитайки на износ. И понеже САЩ са най-големият потребител в света, те се превръщат в естествена дестинация за експорт. С оглед подобряване на конкурентноспособността, въпросните държави предприемат стъпки за подценяване на своите валути, което пък ги задължава да купуват и държат долари, за да могат да бъдат поддържавни ниските валутни курсове. Доказателство на това е развитието на търговията на САЩ с водещите азиатски икономики през последните десетилетия. По данни на американското финансово министерство към момента Китай и Хонконг разполагат със съкровищни бонове на стойност 455 млрд. долара, а тези на Япония възлизат на 582 млрд. долара. Валутните резерви на въпросните държави също са огромни заради големите стойности на търговските им излишъци със САЩ. Слабостта на долара от последните месеци доведе до слухове, че въпросните държави ще диверсифицират валутните си портфейли, но какво би се получило в подобен случай? Възможностите за диверсификация към момента са силно ограничени. Структурата на износа на тези държави не би позволила на нито една от тях да предприеме стъпки за поскъпване на валутите им нито спрямо долара, нито спрямо някоя друга основна валута, а това неминуемо би се получило при промяна в структурата на валутните резерви. Това прави вероятността от изоставяне на долара доста малка. Вместо това е по-вероятно част от държаните в долари средства да бъдат пренасочени към инвестиции в суровини и ценни книжа на американската борса. Китай вече предприе стъпки в тази насока, обявявайки план за създаването на държавен инвестиционен фонд, който да управлява част от огромните резерви на страната. Освен това доларът поевтиня доста спрямо еврото в последно време, което доведе до повишаването на атрактивността на доларовите активи, което вероятно ще доведе до преустановяването на негативния тренд на зелените пари. От изложеното може да се направи извод, че едва ли има причина да се съмняваме в господството на американската валута през следващите няколко години, дори САЩ да изпаднат в рецесия. Може да се очаква, че и в най-лошия възможен сценарий за американската икономика – попадането в стагфлация, доларът ще остане относително стабилен, тъй като всички водещи икономики ще претърпят сериозни проблеми в случай на сериозно „боледуване“ на американската икономика.