Лихвите по междубанковите кредити в евро останаха близо до седемгодишните си върхове, а доларът поскъпна значително спрямо единната валута, въпреки че днес трябва да бъде осъществена първата от планираните четири интервенции по увеличаване на ликвидността във финансовата система на САЩ.
Това показва, че пазарите остават пасивни по отношение на действията на Федералния резерв на САЩ и не ги приемат с особен оптимизъм. На паричния пазар в Европа лихвите по най-често използваните за междубанкови кредитирания тримесечни заеми в евро се повиши минимално и отново достигна 4,95 на сто, което е с близо един процентен пункт над основната лихва в еврозоната, която към момента е 4,0 на сто.
Пазарите очакват провеждането на първия аукцион в САЩ, на който днес ще бъдат предложени 20 млрд. американски долара. Търговските банки ще имат възможността да заемат средствата директно от централната банка на страната. В рамките на един месец предстоят още три аукциона, които са част от плана за съвместни действия на Фед и централните банки от Западна Европа.
Утре се очаква подобно действие от страна и на Английската централна банка, като търгове ще бъдат проведени утре, 18 декември, и на 15 януари. През последните дни стана ясно, че институцията е взела решение за увеличаване на средствата, които ще бъдат предложени, от 2,85 млрд. лири на 11,35 млрд. лири за всеки от двата търга. Заемите ще са със срок от 3 месеца, а лихвата по тях ще бъде определена от търсенето, а не както досега от централната банка.
Централните банки отдават голямо внимание на планираните интервенции, тъй като при успех, който ще се изразява в успокояване на пазара, понижаване на междубанковите лихви и стимулиране на кредитирането, ще може да бъдат избегнати наложителните редукции на основните лихвени проценти, което би довело до силен инфлационен натиск.
Планираните операции обаче не оказват резултат поне до този момент, като основната причина за това са опасенията, че чрез наливане на ликвидност по този начин няма да бъдат отстранени корените на проблема, а той само ще бъде отложен за следващ период. За да имат ефект мерките трябва да са насочени по посока подобряване на информацията относно рисковите експозиции на отделните банки, което би довело до повишаване на доверието.
Другата слаба черта на аукционите е, че така се субсидират слабите банки, съобщава The Economist. По този начин може да се стигне до непогасяване на задълженията и в крайна сметка загуби за самите централни банки.
Въпреки неизвестността съвместните действия на банките, които са първи от 11 септември 2001 година насам, се очакват с интерес, тъй като търговията на валутните пазари става все по-напрегната и непредвидима.
11:18 | 06.09.22 г.