Кризата в ипотечния сектор и ефектът й върху икономиката на САЩ

Темата, която се разисква с най-голям интерес на световните пазари от края на миналата година досега, е проблемът в жилищния сектор в САЩ и свързания с него ипотечен сектор. Почти няма инвеститор, било то инвестиращ в акции, облигации или валута, който да не се интересува и да не се опитва да предвиди какъв ще бъде ефектът от проблемите в ипотечния сектор и каква ще бъде реакцията на Федералния резерв тази година.

Трябва да уточним, че когато се говори за „проблемния ипотечен сектор" се имат предвид ипотечните кредити, отпуснати на не много надеждни заемополучатели. Тези кредити са с по-висока лихва, но и шансът те да се превърнат в „лоши“ или несъбираеми е по-голям. В последните 2 години броят на т. нар. „лоши“ кредити се повиши значително.

Ипотечният сектор се е превърнал в пулса, по който се прогнозира реакцията на Федералния резерв. Ако от Фед сметнат, че проблемът с ипотеките в САЩ е сериозен и ще засегне и другите сектори на щатската икономика, като така забави ръста й (или дори бъде причина за рецесия), то може да очакваме централната банка на САЩ да действа незабавно и да намали лихвените проценти с цел да стимулира икономиката.

Ако това стане, цените на долара спрямо останалите основни валути най-вероятно ще се понижат, тъй като привлекателността на активите, деноминирани в долари, ще намалее. Щатските борсови индекси може да се повишат, тъй като цените на заемите ще станат по-евтини и бизнесът ще може да инвестира по-евтино в маркетинг, инфраструктура и т.н. Трети ефект би бил скок в цените на облигациите, емитирани до момента, за да се изравнят те с по-ниската доходност на новите емисии.

Резултатите ще бъдат точно обратни, ако от Федералния резерв сметнат, че ефектът от ипотечния сектор върху цялата икономика е минимален и че растежът не е застрашен, което би запазило заплахата от инфлация и, в този случай, лихвените проценти нямат нужда от бърза корекция надолу.

В момента като че ли официалните институции (в лицето на Фед) и инвеститорското съсловие (в лицето на облигационни фондове и др.) са на коренно противоположни позиции що се отнася до лихвените проценти. От една страна Бернанке потвърди няколко пъти приоритета на инфлацията при вземането на решения за промяна на цените на заемите. От друга страна лихвените фючърси и изказванията на пазарни анализатори показват, че пазарните участници прогнозират една или две промени надолу в основните лихвени проценти в САЩ. Вчера финансовият директор на Pimco, най-големият облигационен фонд в света, заяви, че очаква лихвените проценти да стигнат 4,5 на сто до началото на 2008 от сегашното ниво на 5,25%.

Преди да разберем каква е причината за оптимизма на Федералния резерв относно минималния ефект от ипотечния сектор, трябва да се запознаем с основите на проблема.

Ипотечният сектор на щатската икономика набра значителна сила през последните 10-20 години. Готовността на банките да отпускат повече ипотечни заеми бе един от основните двигатели зад растежа на потреблението, което представлява около 2/3 от БВП на страната. Така голяма част от американците имаха възможност да закупят собствени домове - инвестиция, чийто поскъпващ характер добавя стойност към семейните активи. Най-голям ръст при новите собственици на домове бе регистриран при малцинствата и при хората с по-ниски доходи. Така плюсовете от по-големия брой ипотечни кредити са безспорни и очевидни.

Технологичният прогрес в последните години направи събирането и обмена на информация за надеждността на заемополучателите по-ефективен и така рисковете от „лоши“ заеми намаляха.

С развитието на финансовите пазари и на различните финансови инструменти отпускането на ипотеки се улесни, тъй като голяма част от ипотечните кредити биват консолидирани в облигационни емисии, които се търгуват свободно. Така от една страна инвеститорите са доволни, защото имат достъп до инструменти с по-висока доходност, а от друга рискът, свързан с „лошите“ заеми, може да се диверсифицира по ефективно.

За съжаление обаче емитирането на ипотечни облигации на фондовите пазари може да е допринесло за увеличаването на „лошите“ кредити и съответно за влошаването на ипотечния сектор, защото повишеното търсене на високодоходните ипотечни облигации от страна на инвеститорите бе задоволено с емитиране на „по-лоши“ ипотечни облигации. Т.е. банките и институциите, които отпускат кредита в самото начало, виждайки търсенето на този тип инвестиции от фондовите пазари, започнаха да отпускат кредити, без да се прави нужния рисков профил. Така, за да се задоволи пазарното търсене, кредити се отпускаха при наличието на минимално количество документация за надеждността на заемополучателя (като например непълна информация за доходите на клиента).

Към момента около 22 на сто от всички ипотечни заеми в САЩ са отпуснати на хора с по-рискови профили. През 2006 г. дялът на несъбираемите кредити е около 11 на сто, което е двойно по-високо от нивото му през 2005 г.

Освен очевидните финансови и икономически проблеми, свързани с неизплащането на ипотечните заеми, трябва да се отбележат и социалните. Увеличеният брой на семействата, обявили несъстоятелност, е причина за много социални проблеми, които от своя страна, според много проучвания, са причина за намаление на производителността на хората.

Неизплатените кредити пък могат да бъдат причина за банкови фалити и за цялостна нестабилност на финансовата система.

Освен това т.нар. географски ефект също представлява проблем. Често се случва цените на домовете да се понижават в области, където голям брой семейства обявяват несъстоятелност и биват изгонени от домовете си. Това само увеличава проблема, тъй като спадът в цените на домовете ги прави по-неатрактивна инвестиция за в бъдеще. Това намалява значително потреблението и така засяга силно растежа на икономиката.

Въпреки тези данни обаче, председателят на Фед Бен Бернанке остава оптимист за „ограничения“ ефект на ипотечния сектор върху цялостната икономика на страната. Причина за този оптимизъм, според бившия преподавател в Принстън, е, че пазарът на ипотечни кредити проявява вече признаци на самокорекция. По-малък брой рискови кредити се отпускат през последните месеци.

Освен това, тъй като през последните години като цяло цените на жилищата в САЩ се покачиха значително, семействата, изпитващи затруднения в изплащането на кредити, могат да разчитат на по-високата стойност на инвестицията си.

Федералният резерв също така направи по-строги изискванията за отпускане на ипотечни кредити, като позитивните ефекти от това тепърва предстоят.

При тази ситуация възниква логичният въпрос : Може ли да очакваме понижение на лихвените проценти в САЩ на базата на негативните новини от ипотечния сектор?

Предвид изявленията на самия Бернанке на този етап това не изглежда много вероятно.

На последната конференция, организирана от Федералния резерв в Чикаго, в заключението на речта си Бернанке заяви, че според него „пазарите са по-добри от регулаторите“ при коригирането на икономически проблеми. Ако това е икономическата философия на новия председател може да очакваме минимални интервенции от страна на централната банка (и, ако се налагат такива, то те биха били в повечето случаи рестриктивни по характер, а не ориентирани към стимулиране на пазарите с външна намеса като намаляване на цените на заемите).

Освен това на същата конференция Бернанке изяви опасенията си от увеличения брой придобивания на Wall Street, финансирани с банкови кредити (т.нар. LBOs – Leveraged BuyOuts). Според него прекомерното присъствие на такива сделки увеличава рисковия профил на пазара. Евентуално намаляване на лихвените проценти обаче би имало потенциала да увеличи броя на такива сделки, което е и още един аргумент на страната на инвеститорите които смятат, че Федералният резерв няма да бърза да понижи лихвените проценти.

Така всеки инвеститор би трябвало да има това предвид, ако залага на евентуално понижение на лихвените проценти през тази година.