Какво може да очакваме от идните срещи на Федералния резерв и ЕЦБ?

Тази седмица ще се състоят две от най-очакваните събития във финансовия свят. В сряда е насрочена срещата на Федералния резерв, на която се очаква да има изявление за бъдещата политика на Централната банка на САЩ, а в четвъртък ще бъде изявлението на управителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише относно лихвените проценти в еврозоната.

Повечето анализатори не очакват промяна на лихвените проценти от страна на която и да е от двете институции. Това обаче, за което целият финансов свят ще следи, ще бъдат сигнали в изявленията на централните банки за бъдещета промяна в цените на заемите в САЩ и Европа.

Ситуацията на „Стария континент“ изглежда по-предвидима към момента. Добрите икономически данни идващи от Германия, спадът на безработицата от 7,3 на сто до 7,2 през март в еврозоната и вчерашната промяна на прогнозите  за ръст на 13-те държави използващи еврото, увеличиха „залозите“, че от ЕЦБ ще сигнализират за ново увеличение на лихвените проценти през юни.

Пазарът също очаква такова увеличение. Според Bloomberg, към момента доходностите на лихвените фючърси показват пазарни очаквания за две увеличения на лихвените проценти в еврозоната през тази година. Доходността на декемврийските фючърси вчера стигна 4,375 на сто спрямо 4,325 на сто за миналата седмица.

Евентуална опозиция на увеличение на цените на заемите може да се очаква от бизнес лобито в Европа, за което такъв акт от страна на ЕЦБ би означавал по-скъпи инвестиции в инфраструктура, маркетинг и др. Това обаче би била сравнително малка пречка пред Централната банка, имайки в предвид опасността от инфлация, която бързите темпове на ръст в Европа биха причинили.

Валутните пазари също изглежда са калкулирали вече такова двойно увеличение на лихвените проценти, в резултат на което еврото стигна рекордните си нива спрямо долара и йената през последните седмици.

В САЩ ситуацията изглежда по сложна за разгадаване. Според много анализатори, Федералният резерв ще акцентира върху проблемите в икономиката и ипотечния сектор на страната и така ще подготви почвата за намаление на лихвените проценти през втората половина на 2007 г.

Такова заключение е отчасти подплатено и с някои икономически данни идващи от САЩ. Ръстът на реалния брутен вътрешен продукт на страната е 1,3 на сто, което е най-ниското темпо на ръст за последните 4 години. Ръстът в заетостта бе по-малък от очакванията, стана ясно миналата седмица, с 88 хил. нови работни места през април при предварителни очаквания за над 100 хиляди. Нивото на безработицата през април се увеличи от 4,4 на сто през март до 4,5 на сто за миналия месец.

Тези данни и инвеститорските очаквания за намеса на Федералния резерв, с цел стимулиране на икономиката чрез намаляване на лихвените проценти, бяха причината за спада на долара през последните дни.

Според всички 100 анализатора, запитани от Bloomberg, Федералният резерв няма да увеличи процентите от 5,25 на сто на срещата си утре. Въпросът, по който има разногласия, е дали в изявлението на Федералния комитет за отворени пазарни операции (FOMC), изпълнителното тяло на Фед, ще има намек за промяна на рестриктивната монетарна политика на институцията.

Такова изявление обаче е малко вероятно. Най-вероятно "хардлайнърите" във Фед, към които се числи и самият Бернанке, ще потвърдят за пореден път, че инфлацията е с приоритет и че нямат намерение да улесняват бизнеса с по-евтини заеми.

Аргументите за това са няколко. По-ниският ръст на реалния БВП (модифициран индикатор включващ инфлацията) за първото тримесечие от 1,3 на сто се дължи повече на високата инфлация от колкото на слабата икономика в САЩ. Всъщност, ръстът на номиналния БВП спрямо първото тримесечие на 2006 години се е увеличил, но поради по-високите средни цени, реалният БВП отчете спад.

Най-използваният инфлационен индикатор на Федералния резерв, т.нар. „дефлатор“ на БВП, отчете значителен ръст от 4 на сто, за първото тримесечие на 2007 г. спрямо 1,7 на сто за януари-март 2006 г.

При тези данни за инфлация е малко вероятно от Федералния резерв да променят досегашната си рестриктивна политика на високи лихвени проценти.

Към това може да се прибавят и оптимистичните изказвания на имената в бизнеса. Алън Грийнспан заяви неотдавна, че ръстът в глобалната икономика би облекчил евентуални промени в щатската, тъй като това ще увеличи търсенето на американски стоки по света. В друго изказване вчера световноизвестният инвеститор Уорън Бъфет коментира, че въпреки проблемите в ипотечни сектор, те едва ли ще имат по-сериозен ефект върху цялата икономика на САЩ.

При тази ситуация, имайки в предвид относително ниските нива на долара спрямо йената (спрямо японската валута, доларът все още не е възстановил загубите си от края на февруари т.г.) и еврото, където доларът е близо до абсолютното си дъно, позициите срещу долара имат значително ниско съотношение на доход/риск, тъй като пазарът вече е калкулирал до голяма степен увеличението на лихвените проценти в еврозоната. Ако обаче от Федералния резерв потвърдят за пореден път, че за тях инфлацията е с приоритет, то може да очакваме доларът да възстанови част от позициите си.

Статията не представлява препоръка за покупка или продажба на активи