Централните банки са отговорни за ускоряващата се инфлация по света и трябва да признаят, че прекалиха със стимулите за икономиката по време на пандемията. Такива виждания изразяват бившият управител на централната банка на Нова Зеландия Греъм Уилър и Брайс Уилкинсън, старши изследовател в мозъчния тръст New Zealand Initiative, в свой общ труд с име "Как грешките на централните банки след 2019 г. доведоха до инфлация", цитиран от Bloomberg.
"Основната причина за инфлационния натиск е в грешните преценки на централните банки при осъществяването на паричната политика по време на пандемията от коронавирус", пишат експертите.
"Въпреки че руската военна инвазия в Украйна подчерта ръста на инфлационния натиск, цената на суровините вече беше висока заради бързото световно разширяване на ликвидност и задължения", става ясно още в документа.
Централните банки "прекалиха с понижаването на лихвите и с мащаба на количествените облекчения" и много от тях продължиха с покупките на активи, "когато бе ясно от затегнатостта на пазара на труда и от ръста в доходността по облигациите от края на 2020 г., че техните икономики са по-силни от прогнозираното и че инфлационният натиск е започнал да нараства", казват още Уилър и Уилкинсън.
Уилър ръководи новозеландския регулатор за период от пет години, който приключи в края на 2017 г. По време на мандата му централната банка на страната повиши лихвите в очакване на по-ускорена инфлация, но се наложи да промени курса, когато очакванията не се материализираха.
Къща от стъкло
"Наясно съм, че ако живееш в къща от стъкло, не трябва да хвърляш камъни. Но имах голямо желание да си сътруднича с Брайс по този труд, защото грешките, допуснати от централните банки, са толкова тежки, те са толкова вредни по отношение на корекциите, които предстоят", смята бившият централен банкер.
В труда си двама критикуват централните банкери, задето не признават грешките си, и смятат, че ако го направят, ще може отново да си възстановят общественото доверие.
"Централните банкери трябва сериозно да помислят за управлението на паричната полтитика в последните две години и да преразгледат техните модели, предположения и оценки, които са правили. Баналните отговори, като "нямам съжаления", "не бих направил нищо по-различно" и "няма друга алтернатива", са безотговорни и допълнително вредят на доверието към банките", смятат авторите на труда.
Това не е всичко
Списъкът с критики продължава с това, че според авторите централните банки са се фокусирали върху теми, които не са в техните задължения. Банките "пренебрегнаха основните си задължения и се фокусираха върху проблеми, които не бяха толкова централни за техните роли".
"Убедени в способността си да поддържат инфлацията ниска, централните банки в последните години започнаха да насочват ресурси и към други теми, като климатичните промени и липсата на равенство".
"Такива проблеми имат малка, ако не и никаква, връзка с причините, поради които централните банки съществуват - осигуряването на ценова и финансова стабилност. Сегашните парични излишъци и фискални дисбаланси са несъмнено много по-належащ риск", смятат двамата експерти.
01:37 | 14.09.22 г.