В продължение на почти двадесет години едно евро струваше повече от един долар на валутните пазари. Във вторник сутринта тази ера приключи. При валутната търговия в Лондон доларът достигна паритет с еврото; обменният курс беше точно едно към едно. По-късно еврото леко се възстанови и отново трябваше да се плати 1,004 долара за евро. Паритетът обаче бележи истински обрат. Това е кулминацията на месеци на слабост на еврото, които започнаха с колеблива европейска парична политика, докато в същото време Федералният резерв на САЩ отрано подготви пазарите за повишаване на лихвените проценти с оглед на нарастващите нива на инфлация и след това ги приложи.
След руската агресивна война срещу Украйна обаче еврото е подложено на натиск и от друга страна. Зависимостта на европейските икономики от руския газ става все по-очевидна, особено тази на най-важната европейска икономика - Германия. Вярно е, че повишаването на цените на енергоизточниците е в тежест и на САЩ и Китай. Но те са засегнати в много по-малка степен от Европа.
Въпреки това все повече експерти стигат до заключението, че икономиката на САЩ също може да бъде изправена пред значителен спад в условията на нарастващи лихвени проценти, а на Китай - в резултат на повтарящи се резки спирания на движението във важни икономически центрове като Шанхай. Подобен глобален рисков сценарий обикновено е в полза на долара като основна световна валута и на репутацията му на сигурно убежище.
„Основната причина за слабостта на еврото е най-вече силният долар. Тъй като в общия страх от рецесия, който се наблюдава и на фондовия пазар например, се търсят сигурни убежища, а доларът продължава да бъде първото пристанище", казва пред германския FAZ Дирк Хленх, валутен експерт в Landesbank Baden-Württemberg. „Повечето страни са с единия крак в рецесията, но докато в Америка тя до известна степен се дължи на самопричиняване чрез рестриктивна парична политика, ние трябва да чакаме, сякаш забравени от Бога, да видим какво ще направи Русия“.
Двигател на инфлацията: еврото
В ЕС слабото евро, което от началото на годината е загубило цели 13% спрямо долара, стимулира и инфлацията. Газът и петролът вече и без това поскъпват, но валутните загуби от началото на годината добавиха още 13% към загубите от гледна точка на еврото. Повечето стоки трябва да се плащат в долари. „Америка също страда от загубата на реални доходи за населението поради по-скъпата енергия, но от друга страна, петролната и газовата промишленост там печелят от повишаването на цените, така че крайният резултат е почти балансиран", казва Хленх. От друга страна, германската икономика почти не произвежда нефт и газ и като почти чист вносител е очевидно губеща от повишаването на цените на суровините.
Слабото евро поне прави германския износ по-евтин на световните пазари. Но това е малка утеха в настоящата ситуация. „По-евтиното евро е в подкрепа на нашата експортна икономика, но в дългосрочен план все още важи кредото на Бундесбанк, че силната валута е рационализиращ камшик за икономиката, който я прави по-конкурентоспособна в дългосрочен план и увеличава благосъстоянието", казва Хленх.
„По-слабото евро ни прави по-бедни, което има отрицателен ефект върху благосъстоянието", казва и Улрих Лойхтман, експерт по валутни въпроси в Commerzbank. „За една единица износ можем да си позволим по-малко внос". Слабото евро се усеща и от тези, които в момента пътуват в чужбина в държави, ползващи долари. „Измерено в паритет на покупателната способност, т.е. колко струва един Big Mac в Ню Йорк и във Франкфурт, еврото никога не е било толкова слабо", казва Лайхтман, въпреки че обменният курс е по-нисък. Еврото е въведено в началото на 1999 г. при курс от 1,18 долара. В началото на 2000 г. курсът му спада под паритета с долара и достига най-ниското си ниво през октомври 2002 г. - 82 доларови цента за едно евро. През ноември 2002 г. за последен път до този вторник се наблюдаваше паритет. От тогава еврото набира все по-голяма сила и през юли 2008 г., по време на финансовата криза, достига предишните си върхови стойности от 1,60 долара.
Треперене пред замразяването на газовите доставки
Никой не може да каже със сигурност какво ще се случи с валутния курс сега. „Географската отдалеченост от Русия сама по себе си е аргумент в полза на долара", казва експертът от LBBW Хленх. „Освен това фрагментацията на европейския пазар на държавни облигации оказва влияние върху еврото".
От друга страна, всичко положително вече е оценено при долара. В основния си сценарий LBBW допуска възстановяване на еврото до 1,08 долара до края на годината. „Но ако наистина има спиране на доставките на газ от Русия, картите ще се пренаредят", казва Хленч. „И този риск е доминиращ в момента“.
Експертът вижда разликата и в отражението на газовата криза върху цените: „В Германия газът струваше равностойността на 39 долара за милион британски термални единици в края на юни, докато в Америка беше само 6,50 долара. Така че ние сме много по-засегнати от повишаването на цените на енергията", казва Хленх.
Commerzbank също приема по принцип, че еврото ще се възстанови. „В нашия оптимистичен сценарий, при който имаме достатъчно газ, виждаме, че еврото отново ще поскъпне до 1,10 долара до края на годината", казва Лайхтман. „Но сега има просто драматични рискове за еврото. Газовата криза би предизвикала рецесия с трудно изчислими размери, която във всички случаи би била по-остра, отколкото в САЩ. Този голям риск е труден за възприемане от пазарите, невъзможно е да се прогнозира как ще реши да действа Путин“.
Ако се стигне до извънредна ситуация с газа, Европейската централна банка също ще се окаже във все по-тежко положение. „Големият проблем е, че може да се стигне до инфлационна рецесия, т.е. сценарий на отслабваща икономика с едновременно рязко покачване на цените, което би било перфектната буря за еврото и ситуацията би станала още по-трудна за Европейската централна банка. С какво трябва да се бори по-напред тя? С инфлация с по-високи лихвени проценти или с рецесия с експанзионистична парична политика?" - така описва сценария Лайхтман. „Всъщност сега е моментът за еврото, тъй като след години, в които доходността в Европа беше по-ниска от тази в Америка, разликата започна да се запълва с обявяването на повишението на лихвите от страна на ЕЦБ. Но задаващата се газова криза и рецесията ще засегнат Европа много по-силно, отколкото САЩ, и това натежава върху еврото“, казва той.
14:10 | 14.09.22 г.