Централните банкери и инфлацията продължават своята картинг надпревара

Централните банкери и инфлацията продължават своята картинг надпревара и изглежда, че всеки състезател прави изненадващи ходове, за да надделее над другия.

В последните месеци инфлацията значително набра скорост, изпреварвайки регулаторите.

Безспорно централните банки се забавиха с това да натиснат газта, като вместо това разчитаха на дрифта, за да излязат по-напред от бързопокачващите се цени.

Федералният резерв на САЩ одобри най-голямото си лихвено повишение от 22 години насам през май, а през юни увеличи лихвите със 75 базисни пункта - най-много от 1994 г. насам, в опит да укроти инфлацията.

По-рано миналата седмица Европейската централната банка (ЕЦБ) потвърди плановете си да се присъедини към надпреварата, макар и с по-умерено нитро (система за допълнително увеличаване на скоростта при колите с двигател с вътрешно горене - б. а.) в размер на 25 базисни пункта (б.п.) през юли.

Реално сред големите играчи на пистата Английската централна банка (АЦБ) бе първата, която предприе ход на затягане на паричната си политика още миналия декември. Тогава регулаторът шокира с първото си лихвено повишение от избухването на пандемията насам.

Оттогава АЦБ започна серия лихвени увеличения, като до момента е одобрила четири покачвания на лихвата, която достигна най-високото си ниво от 2009 г. насам.

Следващото заседание на ведомството на Андрю Бейли предстои да се състои на 16 юни.

Очакванията на пазара са банката да предприеме петото поредно лихвено увеличение от декември насам в размер на 25 базисни пункта, като продължи в следващите месеци да предприема такива ходове.

Ако това стане, серията повишения ще бъде най-дългата от 25 години насам, пише Ройтерс.

С ръста лихвата ще достигне 1,25% или най-високото си ниво от януари 2009 г., когато британската икономика бе засегната от финансовата криза.

Въпросът е - ще помогне ли ранният старт на АЦБ в надпреварата ѝ срещу инфлацията?

Последните данни от тримесечното проучване на банката показаха, че очакванията на британците за инфлационното равнище са достигнали най-високото си ниво от 1999 г. насам.

Медианните прогнози на домакинствата за годишното равнище на инфлацията достигнаха 4,6% през май, което е повишение спрямо очакванията за 4,3% през февруари.

Очакванията за нивото на показателя след две и пет години достигнаха съответно 3,4% и 3,5% - най-високите равнища от респективно 2013 г. и 2019 г.

Освен това, повече от всеки трима от четирима възрастни в Обединеното кралство се опасява заради поскъпващата издръжка на живот, като хората с най-ниски доходи, жените, семействата с малки деца и хората с увреждания са лидери в класацията.

Проучване на статистическата служба на страната показа, че 77% от хората на възраст над 16 години "са много или донякъде" притеснени заради инфлационния шок, пише Bloomberg.

Инфлацията във Великобритания последно достигна 40-годишен връх през април, равнявайки се на 9%, значително оскъпявайки издръжката на живот в страната. Тогава потребителските цени  са се увеличили с 2,5% на месечна база, което е малко под прогнозите на икономистите, анкетирани от Ройтерс, за повишение от 2,6 на сто.

Повишението на годишна база е най-голямото, откакто се води статистиката в сегашната си форма от 1989 г.

От централната банка прогнозират, че покачването на цените може да надмине 10% по-късно през 2022 г.

По-рано през април гуверньорът Андрю Бейли посочи, че АЦБ върви по "тънката линия" между борбата с инфлацията и предизвикването на рецесия.

"В момента вървим по много тънка линия между борбата с инфлацията и риска, че това може да доведе до рецесия", заяви Бейли малко преди заседанието на регулатора в началото на май.

Според Пол Дейлс, икономист в Capital Economics,  инвеститорите подценяват възможността от увеличение в размер на 50 б.п. следващата седмица, особено ако данните за икономическия растеж и пазара на труда, които предстои да бъдат публикувани съответно в понеделник и вторник, покажат силни резултати.

В петък пазарите бяха на мнение, че има 30% шанс от голямо лихвено увеличение на 16 юни. "Смятаме, че (гласуването) ще е много близо, като Комисията по парична политика може да гласува с 5 на 4 гласа за 50 б.п. или с 5 на 4 за 25 б.п.", написа Дейлс в бележка към клиенти.