Паричните пазари завишиха прогнозите си за лихвите в еврозоната ден преди заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ), което предстои да се състои в четвъртък (9 юни), съобщи Ройтерс.
Прогнозите сега са за увеличения на основната лихва в размер на 75 базисни пункта (б.п.) до септември.
Основно очакванията са европейският регулатор да повиши лихвите с 25 базисни пункта през юли и да продължи да приема такива ходове и на следващите си заседания. Сегашните прогнози обаче предполагат, че трейдърите очакват и рядко увеличение в размер на 50 базисни пункта до септември. За сравнение - миналия петък очакванията бяха то да стане до октомври.
Данните миналата седмица показаха, че инфлацията в еврозоната е продължила да се ускорява за пореден месец, достигайки нов исторически връх през май. Тогава потребителските цени са нараснали с 8,1% на годишна база, докато през април увеличението се е равнявало на 7,4%, а медианната оценка в анкета на Bloomberg бе за равнище от 7,8%.
Статистиката единствено подкрепи необходимостта от реакция и лихвени повишения. Няколко представители на ЕЦБ вече изразиха подкрепа за ръст от 50 б. п. на лихвата, в т.ч. гуверньорът на Австрийската централна банка и член на УС на ЕЦБ Роберт Холцман.
Според него липсата на "решително действие" сега ще доведе до риска инфлационните очаквания да излязат извън контрол и да наложат по-резки действия по-късно, които може да доведат до рецесия.
"Увеличение от 50 б.п. ще изпрати необходимия ясен сигнал, че ЕЦБ е сериозна относно борбата с инфлацията", каза Холцман.
Междувременно ревизираната статистика на европейската статистическа служба Евростат, публикувана в сряда, показа, че икономиката на еврозоната се е разраснала значително повече в началото на 2022 г. спрямо последните месеци на миналата година въпреки ефекта от войната в Украйна.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната се е покачил с 0,6% на тримесечна и с 5,4% на годишна база в периода януари-март 2022 г. Резултатът представлява значителна ревизия в посока нагоре спрямо предварителните данни, публикувани през май, които показаха тримесечен ръст от 0,3% и годишен от 5,1%.
Данните може да разсеят донякъде опасенията, че икономиката на региона е изправена пред рецесия, макар че влиянието от войната в Украйна и устойчивите проблеми със снабдителните вериги тепърва предстои да се отрази върху цифрите.
"За мен изглеждаше неизбежно увеличенията от 50 б.п. да станат по-популярни, като се има предвид, че се смята, че ЕЦБ изостава от тенденцията и че други централни банки вече предприемат такива ходове", каза Антоан Буве, старши стратег в ING, визирайки Австралийската централна банка, която ден по-рано одобри най-голямото лихвено повишение от 22 години насам.
Най-важният въпрос на заседанието на ЕЦБ ще е дали банката ще може да отговори на ястребовите* очаквания, създали се сред икономистите и инвеститорите в последните месеци.
"Видимо заседанието през април бе объркващо за пазарите с реторика, която не успя да отговори на пазарните очаквания, и подозирам, че това може да е случаят и за това заседание", допълни Буве. *Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.
06:15 | 12.09.22 г.