Инфлацията в САЩ е още по-близо до своя пик от 1980 г., показва нов анализ на исторически данни за цените, което предполага, че задачата на Федералния резерв да овладее ценовото покачване в рамките на неговата цел става все по-трудна, пише Bloomberg.
Група икономисти, включително бившият министър на финансите Лорънс Съмърс, преизчислена статистиката за индекса на потребителските цени, за да приложат съвременните модели на разходите, особено в жилищния сектор.
След съответните корекции цифрите показват, че базовата инфлация е била приблизително 9,1% през юни 1980 г. - спрямо отчетения пик от 13,6%, става ясно от анализа на Марин Ей Болхаус, Джуд Крамър и Съмърс.
Това означава, че агресивното затягане на паричната политика, което тогавашният гуверньор на Фед Пол Волкър прилага в началото на 80-те години, води до забавяне на основната инфлация с 5 процентни пункта - а не с 11 пункта според официалните данни. А това от своя страна предполага, че задачата на Фед днес силно напомня тази на Волкър - което включва дълбока рецесия.
През април основният индекс на потребителските цени нарасна с 6,2%. Служителите на Фед се стремят да ограничат инфлацията на ниво от 2%, въпреки че това е обвързано с отделен показател на цените, чието ниво е малко по-ниско от това на CPI.
Икономисти прогнозират че нивото на индекса на потребителските цени за май ще достигне 5,9%, като данните се очаква да бъдат публикувани от статистическата служба в петък.
Мащабът на Волкър
„За да се върнем към 2% основна инфлация при потребителските цени, ще е необходимо почти същото количество дезинфлация, което е постигнато при управителя Волкър“, изтъкват икономистите в анализа, публикуван от Националното бюро за икономически изследвания.
Констатациите увеличават напрежението за председателя на Фед Джером Пауъл и неговите колеги, които се опитват да овладеят инфлацията, без да предизвикат скок на безработицата, както прави Волкър.
Паричното затягане на Волкър води до повишаване на лихвите по федералните фондове с около 10 процентни пункта, до пик от 20% в началото на 80-те години. Днес целевият диапазон е от 0,75% до 1%.
Изследването предоставя подробности за инфлацията през годините след Втората световна война. Когато се отдава по-малко тежест на компонентите при всекидневните стоки - особено храните и облеклото - пикът на основната инфлация при потребителските цени през юни 1951 г. спада от 7,2% на 5%.
„Виждат се важни методологични промени в индекса на потребителските цени (CPI) с течение на времето“, пише групата от икономисти.
Според експертите новият поглед върху данните от 50-те и 80-те години на миналия век „служи като предупреждение срещу прекалено оптимистичните прогнози за лесно и евтино ограничаване на инфлацията в настоящия цикъл – намаляването на инфлацията, което трябва да бъде постигнато сега, е голямо от историческа гледна точка“.