Валутните пазари тази година бяха разтърсени от внезапно нарастване на волатилността. Има много причини за това, но в основата на промяната е деглобализацията, пише за Financial Times Адам Икбал, глобален ръководител за търговията с валутни опции в Goldman Sachs.
За да разберете защо, първо помислете за обратната ситуация. В един хипотетичен, перфектно глобализиран свят няма да има бариери пред международната търговия, което означава, че стоките могат да се произвеждат в една страна и да се транспортират до друга безпроблемно.
Нека се съсредоточим върху Япония и САЩ в нашия хипотетичен свят и да предположим, че всяка от тях произвежда стоки, наречени джаджи, с идентично качество. В такъв свят реалният валутен курс между двете страни не може да се отклони от 1. Това е така, защото ако цената на японските джаджи, изразена в долари, е по-ниска от тази на американските, търговците на международните пазари на стоки ще купуват повече японски джаджи, ще ги товарят на кораби и ще ги продават в САЩ. Търговците ще продължат да го правят, докато възможността за арбитраж не бъде елиминирана, тласкайки реалния валутен курс обратно до 1. Следователно ще има малка, ако изобщо някаква, волатилност в реалния обменен курс.
Откакто пандемията от коронавирус удари през 2020 г., светът, към който се движим, прилича много по-малко на нашия хипотетичен свят. Индексът за натиск върху глобалната верига за доставки, изчисляван от клона на Федералния резерв в Ню Йорк, измерва глобалните транспортни разходи и други видове натиск във веригата на доставки. Той достигна най-високите нива, които сме виждали досега.
Това е само един от компонентите на това, което широко се нарича „ограничения при доставките“. Съответно наблюдаваме донякъде драматични колебания в реалните обменни курсове.
Йената може да отслабне и Япония може да продължи да оперира с по-ниска инфлация от САЩ. Но с толкова високи транспортни разходи и с ковид и други прекъсвания във веригата за доставки става по-трудно за търговците и бизнеса да се възползват от евтиния обменен курс на йената. При такова намалено търсене японската валута е по-уязвима. Търговско претегленото ниво на йената се е понижило с около 10% през 2022 г. в реално изражение (след отчитане на инфлацията) и с 20% от началото на 2020 г. Нашият хипотетичен свят не би изпитал такава волатилност.
Втори източник на високата волатилност на валутния пазар, която изпитваме, идва от различията между лихвените проценти на централните банки, които от своя страна са породени от различни международни икономики.
Икономическият колапс, предизвикан от пандемията през 2020 г., и възстановяването, благодарение на ваксините през 2021 г., бяха международно споделени. През този период като цяло нямаше причина централните банки в развитите пазарни икономики да следват различни монетарни политики. Но тази година започна разминаването.
Това е нормално след криза: би трябвало да се очаква от икономиките да реагират и да се справят със съответните си дългови тежести по различни начини. Енергийният ценови шок, предизвикан от войната в Украйна, внесе допълнителни различия, като вносителите на енергия като Европа, Великобритания и Япония понасят отрицателно въздействие, докато енергийно неутралните страни като САЩ се справят по-добре.
Пазарите калкулират увеличение от общо 250 базисни пункта в основната лихва на Федералния резерв на САЩ през 2022 г., в сравнение с очаквано повишение от 100 базисни точки от Европейската централна банка, 180 от Английската централна банка и никакво от Японската централна банка.
Дори в нашия хипотетичен свят, в който реалните валутни курсове на практика са фиксирани, такова разминаване би създало волатилност в номиналните спот курсове. Причината е, че по-високите лихвени проценти намаляват инфлационните очаквания, като по този начин повишават бъдещата покупателна способност на валутата. Тъй като Федералният резерв е водещ в това отношение, не е изненада, че фючърсите върху еврото, паунда и йените се изместиха значително в полза на долара. А спот курсовете се търгуват с дори по-високи премии от обикновено спрямо тези форуърдни курсове поради по-високите лихвени проценти в САЩ.
Това е урокът от историята. Нестабилността на валутните курсове остана като цяло ограничена в сравнение с това, което се наблюдаваше на пазарите по време на финансовата криза от периода 2008-10 г. И все пак между 2011 и 2017 г. имаше множество събития, като европейската дългова криза, Абеномиката и референдума за Брекзит.
През 2017 г. валутните колебания намаляха. Но ние отново сме в период на макро разминавания. Докато глобализиращите сили не се завърнат, светът след пандемията ще се характеризира с висока валутна нестабилност.
13:34 | 14.09.22 г.