Анализаторите на Deutsche Bank Максимилиан Улер и Каролин Рааб не изключват възможността за избухване на нова криза в еврозоната въпреки покупките на държавни облигации от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Въпреки че лихвените разходи на всички държави от еврозоната, измерени чрез икономическото производство, са намалели, а средният остатъчен матуритет на дълга им се е увеличил, от друга страна дългът на някои държави продължава да нараства от 2011 г. насам, което би ги изправило пред същите проблеми като през 2011 г. в случай на значително повишаване на доходността на облигациите, пишат анализаторите в свой коментар. „Степента на свобода за действие на ЕЦБ е ограничена", казват те.
В изследването си Улер и Рааб оспорват няколко често срещани преценки за устойчивостта на публичните финанси на някои държави от еврозоната, като според тях някои от тях не са точни. Техните изявления се отнасят за Испания, Франция, Италия, Португалия, Ирландия, Германия и Гърция.
От 2011 г. насам държавите от еврозоната намалиха дълга си
Това не е вярно като цяло според тяхното изявление, а строго погледнато, е вярно само за Ирландия и Германия. В повечето страни дългът нараства по-бързо от номиналния брутен вътрешен продукт (БВП). До 2021 г. съотношението на дълга към БВП на Испания е нараснало със 70%, на Франция - с 29%, а на Италия - с 26%. За разлика от тях Германия успя да намали дълга си с 13%, а Ирландия - благодарение на бурния си икономически растеж - с 49%.
Среднопретегленият номинален лихвен процент на държавните облигации е по-нисък от този преди 10 години
Според авторите това не е вярно. Според тях най-значимият показател в това отношение е съотношението между лихвените разходи и БВП. Държавите с по-висок дълг могат да имат също толкова високи лихвени разходи, колкото и през 2011 г. въпреки по-ниската доходност. Испания вече е особено близо до този „критичен купон". Разликата между него и текущия лихвен процент е само 0,3 процентни пункта, а при Италия - 0,9 процентни пункта. В случаите на Франция и Португалия той е 1,2, а в Германия - 2,7 процентни пункта.
Средният остатъчен срок е много по-дълъг от този през 2011 г.
Точно така, той се е удължил до около 28 (9) години в случая на Гърция и 8 (7) години в случая на Франция, например. За разлика от тях средният остатъчен матуритет на германските (6 години) и италианските (7 години) остана непроменен. Авторите посочват също така, че матуритетният профил на Италия е концентриран в по-кратки срокове. 35% от държавните облигации ще станат платими до края на 2024 г.
Според Улер и Рааб положителното в развитието през последните десет години е, че страните са успели да намалят лихвените си разходи, измерени като БВП, и да удължат матуритета на облигациите. Лошото обаче е, че дългът продължава да расте, особено в страните, които вече са силно задлъжнели. „Тези държави ще бъдат изправени пред сходни разходи за лихви спрямо БВП, но при по-ниски нива на доходност, отколкото през 2011 г.", пишат те.
Например, ако доходността на 10-годишните италиански облигации се повиши с 2 процентни пункта през следващата година, Италия ще има същата лихвена тежест като процент от БВП в края на 2025 г., както през 2011 г., казват анализаторите.
„В обобщение, дълговата тежест е намаляла и ЕЦБ има възможност да повиши лихвените проценти и да прекрати програмата си за изкупуване", пишат те. Но според тях свободата на действие на ЕЦБ е ограничена. „Ако лихвените проценти продължат да се повишават рязко за по-дълго време, може да се окажем изправени пред криза на еврото 2.0“, заключават те.
01:37 | 14.09.22 г.