Правилният път за ЕЦБ е да се учи в движение

Зависимостта на Европа от доставките на руски енергоносители влошава ситуацията за региона, изправен пред засилени заради войната в Украйна проблеми със снабдителните вериги и поскъпнали суровини. На този фон Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да намери начин да се предпази от продължителен инфлационен шок и икономическо забавяне, като същевременно намали подкрепата за финансовите пазари, които продължават да бъдат разтърсвани от случващото се.

Вместо предварително определен път към "нормализиране" на паричната политика, гуверньорът на банката Кристин Лагард и нейните колеги имат нужда от нов наръчник, с който да преминат през предстоящия волатилен период за растежа, инфлацията и пазарите, пише Лена Комилева от Bloomberg.

Пандемията показа сложността и уязвимостта на веригите на доставки. Увеличаващият се брой санкции срещу Русия означава, че Старият континент е оставен без друг избор, освен да търси нови доставчици и да преструктурира маршрутите за доставка в ключови индустрии, като междувременно окаже подкрепа против шока от прекъсванията в работата на компаниите и свиващото се потребителско доверие. Всички тези проблеми са значително извън това, което правителствата или централните банки могат да контролират.

Освен това еврозоната е изправена пред структурен шок на търсенето. Поскъпващите суровини - не само газът, но и селскостопанските стоки и металите за "зелена енергия", на които Русия отново е ключов доставчик - означават постоянен спад в това, което компаниите и домакинствата може да похарчат за други неща, потискайки инвестициите и създаването на нови работни места.

Изчисленията на ЕЦБ показват, че реалното бреме от поскъпналата енергия е свило доходите на домакинствата и печалбата на фирмите със 150 млрд. евро в последното тримесечие на 2021 г. спрямо година по-рано. Колкото по-дълго продължи войната в Украйна - която разтърсва суровинните пазари и увеличава риска от рецесия - толкова повече ще нарасне и крайният ефект върху икономиката.

Резултатът към момента е годишна инфлация от 7,5% в еврозоната или значително над целевото равнище на ЕЦБ от 2%.

Всъщност инфлацията е висока на световно равнище, което отразява проблемите на снабдителните вериги и недостатъчните инвестиции в ключови сектори, но условията на търсенето в еврозоната са различни.

Например пазарът на труда на Стария континент не премина толкова силно през процеса, в който служителите напуснаха работа по време на затварянията заради коронавируса и не се върнаха - тренд, който се наблюдава най-силно в САЩ. В резултат на това към момента ръстът на заплатите в еврозоната е до голяма степен в зоната на комфорт на ЕЦБ.

Истината е, че европейският регулатор няма добри опции, за да се справи с инфлацията. На фона на енергоизточниците, които са с 40% по-скъпи спрямо година по-рано, значително задминавайки растежа на търсенето на континента, единственият начин да се върне инфлацията към целевото равнище, без регионът да търси нов източник на евтини енергоносители извън Русия, е чрез унищожаване на търсенето.

Това означава рязко покачване на лихвите, въпреки че проблемите на снабдителните вериги продължават да свиват производството на компаниите и покупателната способност на потребителите.

Лихвените повишения няма единствено да предпазят фирмите и домакинствата от поскъпващата енергия, но ще направят процеса по избягването на рецесия от правителствата по-скъп, особено за най-големите длъжници на континента като Италия и Испания.

Освен това прекратяването на покупките на нетни активи може да увеличи доходността по облигациите на силнозадлъжнени страни на юг, която да достигне по-високи равнища спрямо тази по ДКЦ от по-фискално консервативните страни на север. Това би довело до забавяне на икономическия растеж на голяма част от континента още преди повишаването на лихвите.

За икономика, която разчиташе на покупките на облигации от ЕЦБ, за да поддържа под контрол пазарните фрикции, прекратяването на стимулите ще е болезнено. Това важи с особена сила за Италия - най-големия длъжник на континента с дълг от 2,7 трлн. евро, които се равняват на 150% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Затова и вместо да се придържа към предначертания път към нормализиране на паричната политика, най-добрият ход за ЕЦБ към момента е да поддържа гъвкавостта - или с други думи, ЕЦБ ще трябва да се учи в движение, докато условията се променят. Това изисква постепенен подход, докато банката се подготвя да прекрати пандемичните стимули и да сложи край на отрицателните лихви.

Гъвкавостта е също така ключова и за това как банката смята да прекрати количествените облекчения. Това може да наложи намесата на ЕЦБ на дълговите пазари чрез директни интервенции, за да се предотврати волатилността.

В периоди на война и изключителна несигурност относно растежа и инфлацията, може би най-голямата сила, която паричната политика може да упражнява, е да осигури ликвидни, спокойни и добре функциониращи публични и частни инвестиционни пазари.