Светът се придвижва към по-многополюсна валутна система

Решението на САЩ и съюзниците им да замразят чуждестранните резерви на Русия отприщи интензивен дебат за бъдещето на международната валутна система, пише за Financial Times Бари Айкенгрийн, професор по икономика и политически науки от Калифорнийския университет. 

Този дебат е бурен, защото залогът е голям и защото от поне 75 години (след Втората световна война) не са вземани подобни решения, като тогава системата беше трансформирана. Дебатът обаче е объркващ, защото пренебрегва какво всъщност се случва с глобалната валутна система.

Независимо от многократното цитиране на „доларовата доминация“, делът на доларите в глобалните валутни резерви се понижава в продължение на 20 години, от малко над 70% в началото на века до 59% през третото тримесечие на 2021 г.

Тази тенденция не е резултат от валутни промени или промени в лихвените проценти, засягащи стойността на различните резервни активи. Тя също така не отразява избягване на долара от страна на шепа банки, натрупващи големи резервни баланси. По-скоро това е резултат от усилията на много централни банки да се диверсифицират от американската валута.

Сега идва изненадата. Диверсификацията не е към еврото, паунда и йената, другите дългогодишни съставни части на кошницата от специални права на тираж (СПТ) на МВФ, мултивалутен резервен актив. Делът на тези валути остава като цяло непроменен в продължение на две десетилетия.

Нещо повече, само една четвърт от диверсификацията е към китайския юан, който беше добавен към СПТ през 2016 г. Три четвърти са към валутите на по-малки икономики като Канада, Австралия, Швеция, Южна Корея и Сингапур, показва работен документ на МВФ, на който Айкенгрийн е съавтор.

Какво обяснява интересът към тези валути? Първо, техните пазари станаха по-ликвидни. В исторически план малко страни притежаваха дълбоки и ликвидни пазари, отворени за останалия свят. Валутните дилъри успяваха да намерят контрагенти само при шепа валути. На практика това беше основно доларът, но също и еврото, паундът и йената. Това бяха валутите, използвани като средство за международни транзакции, поради което централните банки ги държаха като резерви.

Но трансакционните разходи във второстепенни валути паднаха с навлизането на електронните платформи за търговия и новите технологии за автоматизирано маркет-мейкърство и управление на ликвидността. Виждаме това в спредовете купува-продава при второстепенните валути, които сега са колкото при еврото, йената и паунда, а понякога дори по-ниски.

Второ, централните банки станаха по-активни в преследването на възвръщаемост. Резервните портфейли са по-големи, което повишава залога.

Трето, и свързано с това, ниската доходност на облигациите на основните резерви валути засилиха търсенето на алтернативи. Нетрадиционните резервни валути редовно предлагат атрактивна възвръщаемост (отчитаща волатилността) спрямо традиционните.

По този начин вече наблюдаваме движение към по-многополюсна международна валутна система, а не към триполярната система, доминирана от долара, еврото и юана, очаквана от много наблюдатели.

Последните събития вероятно ще ускорят диверсификацията. В случая на Русия, разбира се, всички значими емитенти на резерви, с изключение на Китай, участваха активно в замразяването на резервите й. Следователно дългото преминаване на Русия към резервни валути, които не са част от СПТ, не й осигури убежище.

Но сега, когато мечът на замразяването на резерви е изваден от ножницата, може да се предвиди и сценарий, при който САЩ замразяват резервите на дадена страна, но други правителства не ги последват. В този случай допълнителната диверсификация на резервите от целевата страна може да й осигури застраховка.

Какво да кажем за по-бързата диверсификация към юана? Всеки, който обмисля преместване на резерви в тази посока, ще трябва да обмисли възможността Китай да стане обект на вторични санкции.

Освен това поведението на Путин е напомняне, че силовите лидери могат да действат своенравно, когато има малко вътрешни механизми, които да ги въздържат. Това, че президентът Си Дзинпин досега не показва склонност да се намесва в операциите на Китайската народна банка (КНБ) не е гаранция, че той ще запази тази си позиция и в бъдеще. Не е съвпадение, че всеки водещ емитент на резервна валута в историята е имал републиканска или демократична форма на управление, с контрол над изпълнителната власт.

Управителите на руските валутни резерви нямат друг избор, освен да се обърнат към КНБ, докато тя продължава да им предоставя достъп. Но за други централни банки ироничен резултат от решението на САЩ да използват долара като оръжие може всъщност да бъде забавянето на международната употреба на юана.